Български дневник. Том 1 (1879-1881)

„Българския дневник“ на Иречек отбелязва от ден в ден, в течение на пет години, всичко преживяно от него в подножието на Витоша в периода, когато се полагат основите на новата българска държава и се оформява новият културен облик на столицата. Като в калейдоскоп тук се мяркат и изчезват, за да се появят отново, най-пъстри картини, засягат се тревожните злоби на времето, сериозните държавни и обществени събития и комичните, често твърде показателни за историята на нравите, случки. Но най-интересни са за нас днес снимките от натура на множество личности, играли първа роля в политическия и културния живот. Пред нас дефилират министри, дипломати, депутати, офицери, висши чиновници, големи предприемачи, журналисти и какви ли не още изпъкнали личности, които занимават общественото мнение и печата и дават храна на интригите, на злословието, на клеветите. Иречек вижда и наблюдава тия герои на деня, нахвърля силуетите им, кратките им характеристики, признава на едни от тях всичко солидно в мисъл и поведение, иронизира или карикатури други с едва скривана хитра усмивка, или с открито презрение. Това е цял легион от фигури – едни от които оставят име в паметта на поколенията и други, които изчезват в мътния и дълбок поток на забравата. Ето ги с острия релеф на физиономията и с изразителните си духовни черти, често и с биографията си: княз Александър, Марко Балабанов, Тодор Бурмов, Иван Вазов, К. Величков, д-р Г. Вълкович, Ив. Гешов, Н. Геров, Д. Греков, Ст. Данев, М. Дринов, Г. Живков, Г. Златарски, Т. Икономов, П. Каравелов, Гавр. Кръстевич, Св. Миларов, Н. и Ст. Михайловски, Гр. Начович, Д. Петков, М. Сарафов, П. Славейков, Ст. Стамболов, К. Стоилов, Др. Цанков. . . Но това е твърде кратък списък в сравнение с броя на останалите по-малки или ефимерни образи. [. . . ] В самия дневник ние се натъкваме на доста първи скици от тия портрети и между тях – на няколко от видните духовни лица, начело с Екзарх Йосиф. И нека кажем веднага: тъкмо тия последни скици издават предимно положително отношение към лицата, благоприятна оценка на характера и дейността на повечето от тях. Ето например Симеон Варненски: „Имах продължителен разговор с него: добър човек, сух и висок, прозорлив, духовит и образован, много интелигентно филантропично око, приятен глас, добър оратор, отличен ум. “ Проф. Михаил Арнаудов, „Църковен вестник“, 1954 г. Константин Йозеф Иречек (1854–1918) е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881 – 1882 г. е български министър на народното просвещение. Константин Иречек е роден през 1854 г. в чешко семейство във Виена. През 1872 г. издава своята първа научна работа – „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 – 1870“. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните. Дисертацията на Иречек, озаглавена „История на българите“ („D&