Последното момиче

Моята история за живота ми в плен на „Ислямска държава“ Нобелова награда за мир за 2018 г. Награда за човешки права „Вацлав Хавел“ Награда за свобода на мисълта „Сахаров“ Предговор от Амал Клуни Надя Мурад е родена и израснала в Кочо – малко язидско селце в Северен Ирак. Семейството ѝ води скромен, но спокоен и щастлив живот, а тя мечтае да стане учителка по история или да отвори свой собствен салон за красота. На 15 август 2014 г. животът на Надя се преобръща. Бойци на „Ислямска държава“ избиват жителите на Кочо – мъжете, които отказват да приемат исляма, и жените, които са твърде стари, за да станат секс робини. Майката на Надя, както и шестима от братята ѝ са убити, а телата им – захвърлени в масови гробове. Двайсет и една годишната Надя е отвлечена и отведена в Мосул, където е принудена да приеме исляма и да стане секс робиня като хиляди други млади язидки. Животът ѝ е поредица от изнасилвания и унижения, а смъртта изглежда като желано избавление. Но тя успява да избяга и да разкаже на целия свят за геноцида на „Ислямска държава“ срещу язидите и за ужаса, на който са подложени язидките в плен. Невъобразимите жестокости оставят неизличими белези по тялото и душата на Надя, но не успяват да я сломят. Днес тя е гласът на всеки язид, на всеки изоставен бежанец, на всяка изнасилена жена и се бори неуморно за осъществяването на най-голямата си цел – да бъде последното момиче на света с подобна съдба. Надя Мурад е родена през 1993 г. в Кочо, Северен Ирак. През 2014 г. е отвлечена от бойци на „Ислямска държава“ и прекарва три месеца в техен плен. През 2016 г. става посланик на добра воля на ООН. Носител е на Нобеловата награда за мир за 2018 г. заедно с конгоанския лекар Денис Муквеге. Живее в Германия със съпруга си Абид Шамдин, който също е активист за правата на язидите. И до днес получава заплахи за живота си от „Ислямска държава“.