Автономност на вдъхновението

В живота си винаги съм проявявала свобода и смелост на преценката и съм помагала, дори на враговете си, за да им докажа, че има неща, които стоят над личните страсти, че в името на един по-висш морал ние трябва да се издигнем над личните предубеждения и да зачитаме автономността на мнението и правото на всеки индивид да отбранява своя светоглед. Иначе няма да има разнотипност нито в литературата, нито в обществения живот, нито могат да се създават жизнени стойности от цялата морална скала. (1997) Творческото призвание е дар свише, извор на радости и наслада, но едновременно и извор на мъки и страдания. . . Вдъхновението има свои капризи и не се подчинява на нашата воля. . . Поначало приемаме книгата като завършен творчески акт и рядко се замисляме за дългата мъчителна борба от мига на първоначалната концепция до нейното преливане в писмена и печатна форма, а понякога тя има дълга и наистина раздвижена предистория и в този смисъл лична биография, така да се каже, свой собствен роман. Из Автономността на вдъхновението. . . (1989)