Терапевтът

Какво се случва, когато терапевт започне да се съмнява в собствения си здрав разум? Когато осъзнаваш, че най-близките ти хора пазят най-дълбоките тайни, че никой не е такъв, какъвто изглежда? Хелене Флуд, която е психолог и изследовател, създава напрегнат семеен трилър с изключителна психологическа дълбочина и напълно непредвидим край. Правата за превод на романа й „Терапевтът“ са продадени в 23 страни още преди публикуването му. Сара си мисли, че води напълно нормален и безинтересен живот, изпълнен както с хубави моменти, така и с разочарования и перипетии. Тя е терапевт и има частна практика, в която се опитва да помогне на проблемни младежи. Бракът й с архитекта Сигюр е стабилен, макар от време на време да имат типичните съпружески разногласия – че той работи твърде много, че тя няма достатъчно пациенти, а парите не стигат, че ремонтът на къщата, която са наследили от дядото на Сигюр и в която са се нанесли, не върви достатъчно бързо. Но една петъчна сутрин целият свят на Сара се преобръща. Тя получава съобщение от съпруга си, че е пристигнал в хижата, където би трябвало да прекара уикенда със свои приятели. Няколко часа по-късно обаче същите тези приятели й се обаждат и й заявяват, че Сигюр така и не е пристигнал и че не са го виждали цял ден. Първоначално Сара е раздразнена, мислейки си, че всичко е една лоша шега, че няма как точно на тях да им се случи нещо подобно. Но часовете се изнизват, а от Сигюр все още няма и следа. Гневът на Сара се превръща във вледеняващ страх, а когато полицията й съобщава трагичната новина, че съпругът й е намерен мъртъв и че е бил убит, в съзнанието й нахлуват всякакви подозрения. Голямата празна къща, където всяка стая е полузавършена, започва да й се струва все по-неуютна и заплашителна. Сякаш някой я наблюдава, сякаш случайни вещи се преместват или изчезват, а една вечер Сара дори се пробужда от звука на стъпки горе на тавана. Докато се опитва да разкрие ужасяващата истина за изчезването и убийството на Сигюр, Сара започва да се съмнява в собствената си реалност и в непогрешимата си памет, на която винаги се е осланяла. Може ли тя, експертът в интерпретацията на чуждите емоции и мотивации, да вярва на собствените си мисли и изводи?