Смелостта за истината


Анотация
Управляването на себе си и на другите II (Курс лекции в Колеж дьо Франс 1983-1984) Смелостта за истината е последният курс лекции, които Фуко чете в Колеж дьо Франс от февруари до март 1984 г. Умира няколко месеца по-късно. Това неизбеж­но ни подтиква да четем текстовете като завещание. Те радикализират анализите от Управляването на себе си и на другите. Ако там казването на истината се изследва като политиче­ско понятие, то тук се преминава в измеренията на етиката. В какво се състоят рисковете на казването на истината? А ползите му? Защо киниците толко­ва помагат в отговора на този въпрос? И как се стига оттук до „истинския живот“? А до „философския“? И защо едната от двете посоки на западната философия е да бъдеш „лекар на всички“? Фуко, определял себе си като историк на идеите и археолог на знанията, който разобличава претенцията им да са исти­на и ги оголва като власт, сега признава, че е философ. И го виждаме обзет тъкмо от въпроса за истината – не като дискурс, а като практика. През създаващите усещане за безвремие каменни стени на Колеж дьо Франс, където Фуко чете лекции, всъщност се дочува грохотът на политическата актуалност. „Забра­веното етическо“ удря като мълния, незаобиколим закон. Какъвто се оказва казването на истината, или животът в грижа за себе си, разбрана по този висок начин. Текстовете са колкото философско завещание, толкова и размишляване на предела – за начина на живот, какъвто си струва да бъде живян. Ето какво казва за тези текстове самият Фуко: „Опитвам се да открия историята… на онова, което би могло да бъде наречено с една дума естетика на съществуването… Изкуството на съществуването и истинният дискурс, отношението между красивото съществуване и истинският живот, животът в истината, животът за истината…“
Добави в любими

30.00 27.30лв.


- 9%
Коментари