Диатриби

Това малко книжно тяло е големият творчески дебют на арх. Иваномир Цанков – стихосбирка, с която той уверено прекрачва прага на поетичното пространство, където последна и най-вярна оценка дава единствено времето. В този шарен калейдоскоп от теми, образи, герои и фрагменти от пъзела на човешкия живот са събрани и ветровитото детско хвърчило, и ‚,книжките с най-хубавите приказки‘‘, и китарата, която ,,ще се наплаче‘‘ и кучето, ,,ненаучено на ,,Дръж!‘‘ и ,,Донеси го!‘‘. Там живеят неговите ,,чудаци‘‘: клошарят от ,,махленския канал‘‘, ,,непоправимите каръци‘‘, рибарят с прокъсаната мрежа, художникът с пейзажа, самотният мъж от бара, босоногата Фея, както и героят, ,,който не успях да бъда‘‘. Там има златни залези, графитени клони, слънчогледови надежди, разцъфнали пролети и закъснели срещи. На ,,празен бряг‘‘ стоят следи от ,,лятно минало‘‘ с вкус от ,,устните на късните момичета‘‘, целувани от ,,оркестрите без имена последни‘‘. И ехото ,,Оставаме, оставаме, оставаме…‘‘ . В лириката на Иваномир Цанков ‚,небосводът е опръскан със звезди‘‘, ,,дърветата се учат на изкуство‘‘ и предметите са пълни с предчувствие. Мечтите му са ,,с аромат на коси от момиче‘‘, а през неговия ,,гледащ към света прозорец‘‘ едно момче все още тича. Така ,,една след друга почукват годините‘‘, ,,по едни побелели пътеки‘‘ препускат конете и в ,,море от сфумато‘‘ ръка за ръка в стиховете му вървят и болката, и раздялата, и любовта, и тъгата… ,,ДИАТРИБИ‘‘ е поетичното огледало на един личен и дълбоко интимен разговор – своеобразен самоговор, от който са родени миговете на емоционални, духовни и житейски прозрения, запечатани в 71 лирически откровения. Диана Цанкова Чудесно е, когато сред суетата на шумния свят, в който живеем, успееш да чуеш нов и непознат глас, който да те изненада с мощта на таланта си и разпознаваемия си поетичен тембър. Така говори Иваномир Цанков в първата си поетична книга, наречена „Диатриби“. С думи за забравяне или за разказване, но при всички случаи в непрестанен диалог с читателя. Защото освен всичко друго, поезията е онази форма на комуникация, при която говорим на езика на сърцата си. А те никога не мълчат. Ива Спиридонова, редактор