Ще се видим на пиацата

Да намерите неочаквани места за посещение в Италия е най-лесното нещо. Просто трябва да се отклоните от който и да е път. , Из "Ще се видим на пиацата" от Франсис Мейс Колизеумът в Рим, кулата в Пиза, площад "Сан Марко" във Венеция са първите неща, за които се сещаме, когато мислим за Италия. Но тези забележителности само загатват за чудесата, които може да предложи тази страна. В новия си роман Франсис Мейс ни отвежда из непознати кътчета под небето на любимата Италия В "Ще се видим на пиацата" Франсис Мейс ни представя една Италия, позната единствено на местните, която двамата със съпруга й са обикнали по време на кулинарните им пътешествия из тринайсетте региона – от Фриули до Сицилия. По пътя те търсят културните и историческите съкровища, които не могат да се открият между страниците на традиционните пътеводители. В новата книга от Франсис Мейс, освен вкусни рецепти и полезни съвети за пътуване, ще откриете множество красиви и непознати италиански дестинации. Ето три от тях, които ви каним да опознаете, като се потопите сред страниците на „Ще се видим на пиацата“. Азоло Дори в Италия, която е изпълнена с очарователни места, Азоло се откроява. Докато преминавате през индустриализираната долина на Венето, внезапно започвате живописно изкачване сред кипариси и тучни поляни, след което пристигате в този непокътнат средновековен град, който изглежда като илюстрация от книга с приказки. Дори има порутена бяла крепост от тринайсети век, Ил Роко, кацнала над града. Може би това, че тук през XV век е била заточена Катерина Корнаро, кралица на Кипър, Йерусалим и Армения, е поставило знака на изключителността върху Азоло. Принудена да отстъпи трона си на алчната Венецианска република, тя става владетел на Азоло като компенсация. Трябва да е било голямо падение, но тя приема поста си сериозно и привлича интелектуалци и художници в провинциалната си придворна свита. Дори и сега това наследство е видимо. Лече Лече е град за онези сто хиляди души, които живеят тук, а не туристически град. Повечето сгради са с богати барокови орнаменти, гравирани колони, подпиращи балкони, ограждащи врати и прозорци. Местният пясъчник, pietra leccese, е благодатен материал за гравиране на зверове, красавици, растения, медальони с цветя. Впоследствие се е втвърдил. Сега по него личат следите на времето. Точно в центъра руините на римски амфитеатър ми напомнят за дългата история преди пищната барокова ера. Открит едва през 1938 г. , той все още не е напълно проучен. Пиаца дел Дуомо – площадът пред катедралата, величественото сърце на града, е един от най-красивите в Италия. Извити стени със статуи върху тях се събират, а после се разтварят към огромното пространство, заето от катедралата с нейната шейсет и осем метрова камбанария, елегантния епископски дворец и други сгради, които изглеждат достатъчно значими, за да бъдат сцена на събития, влияещи на световната история. Киарамонте Гулфи Киарамонте Гулфи се огрява от сицилианското слънце от заселването на гърците тук през VІІ век пр. н. е. Този приятен град в днешно време опровергава бурната си история. Завладян и унищожен от арабите през 827 г. , той запазва името, получено от тях: Гулфи означава „приятна земя“. Добавеното по-късно Киарамонте е името на човека, издигнал отново града след сриването му със земята през 1296 г. Франсис Мейс е известна поетеса, ценител на изисканата кухня и автор на пътеписи. Особено популярна става с книгата си „Под небето на Тоскана“, която още с излизането си се превръща в бестселър и остава в класациите на „Ню Йорк Таймс“ в продължение на повече от 2 години. По нея е направен и едноименният филм с участието на номинираната за „Оскар“ актриса Даян Лейн. Наричат авторката „бардът на Тоскана“. Домът й в Брамасоле е мястото, където е живяла най-дълго. С приключенски дух, ненаситно любопитство и завидно умение да се наслаждава на живота, Франсис Мейс не спира да пътува из цяла Италия. Нейните преживявания и впечатления са побрани не само в известната й трилогия, но и в редица пътнически мемоари, илюстровани справочници, няколко стихосбирки. Книгите й са преведени на повече от 25 езика.   А сега Мейс ни разкрива непознатата Италия в „Ще се видим на пиацата“.