Шедьоври на българския военен разказ

Някои от творбите в него като забележителния цикъл на Владимир Мусаков са незаслужено пренебрегвани през годините, а други като разказите на Елин Пелин, Добри Немиров, Кирил Христов и Тодор Кожухаров са инкриминирани и обречени на забвение за повече от сто години. За нас е чест да ги представим отново на българския читател. Само за няколко десетилетия след Освобождението стотици хиляди българи оставят костите си по бойните полета на четири войни. Още един милион са ранени и пленени или загубват домовете, надеждите и идеалите си в националните катастрофи, които следват войните. И всичко това щяха да бъдат просто банални исторически факти, ако те не бяха преживени и претворени от една плеяда от изключителни писатели, които проливат кръвта си редом с народа си, пишат под светлината на цигарата си между сраженията или следват войските по фронтовете като кореспонденти. Така младата българска литература съзрява във войните и от бойните полета се завръщат бъдещите класици на националната ни белетристика. Почивайте под тез могили ледни:не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,ни славний гръм на битките победни,към вечността е маршът ви последни.Юнаци, лека нощ!Иван Вазов, из „Новото гробище над Сливница“