Поезия / Франце Прешерн

Поезията на Франце Прешерн се превежда за първи път на български език. Единствената му стихосбирка, издадена приживе, „Поезия“ (1847), е неговият най-автентичен (авто)портрет: от нея личат ерудицията, светогледът, сложният характер и цялостният психопрофил на автора, у когото надделява искрената способност да обича не само жените музи, но и малцината си приятели; респектира откритото му противопоставяне на претенциозността и ограничеността на школаря (учения) и властимащия, както и завидната му самоироничност. Геният на Словения Францѐ Прешѐрн е поет, превърнал се в емблема и неизменна част от националната идентичност на сънародниците си. Важен е приносът му за жанровото разнообразие и поетиката на Романтизма: въвежда сонетния венец – негова „запазена марка“ в общославянския канон. Прешерн първи в словенската литература споменава нашите земи с няколко знакови топонима: Тракия, Хемус, Родопите. Започвайки с леки и развлекателни стихове, с времето той неизменно получава статус на „висок“ поет, както в родината си, така и извън нея. И високото у него е тъкмо изборът му да пише на словенски език, все още нормативно и графично установяващ се, но вече внушаващ усещането за авторитетност и тържественост.