Последният влак за Лондон

През 1936 г. присъствието на нацистите във Виена е просто досадна подробност в ежедневието на петнайсетгодишния Щефан Нойман, син на заможно еврейско семейство. Най-добрата му приятелка е гениалната Жофие-Хелене, християнка, чиято майка издава прогресивен антинацистки вестник, а баща ѝ, също журналист, умира при съмнителни обстоятелства. Животът на двамата тийнейджъри обаче постепенно се усложнява, когато отнемат правата и имуществото на всички евреи, а майката на Жофие е арестувана от Гестапо. В сгъстяващия се мрак обаче проблясва и лъч надежда. Трюс Вайсмюлер, съпруга на банкер от Амстердам, започва да прекарва нелегално еврейски деца през границата с Нидерландия. За тази мисия се изискват желязна воля и невероятна находчивост. Положението се усложнява още повече, когато Хитлер анексира Австрия и държава след държава затварят границите си за бедстващите евреи. Но именно в тези мрачни времена проличава силата на характера и една крехка жена се осмелява да се противопостави на самия Айхман, мъжа, намерил решение за „еврейския проблем“ в газовите камери. Той се съгласява да се пусне влак от Виена за Лондон, в който 600 деца да намерят убежище, но при едно условие – всичко това да стане в рамките на седмица. Организирането на подобно начинание в такъв кратък срок е мисия невъзможна, но Айхман е срещнал достоен противник. Трюс Вайсмюлер успява да направи немислимото – да качи на влака 600 еврейски деца и така да ги спаси от сигурна смърт. Базиран на действителни събития, романът пресъздава малко известната днес операция „Киндертранспорт“, донесла спасение на десет хиляди деца от окупираната от Хитлер Европа, отдавайки заслужена почит на една неустрашима жена, изиграла решителната роля в начинанието. Мег Уейт Клейтън е автор на седем романа, превърнали се в бестселъри на „Ню Йорк Таймс“, сред които се подрежда и най-скорошната ѝ книга „Красиви изгнаници“ (Beautiful Exiles). Сред по-ранните ѝ произведения са отличената с Наградата „Лангъм“ „Надпревара към Париж“ (The Race for Paris); финалистът за Наградата „Белуедър“ за обществено ангажирана художествена литература (PEN/Bellwether) „Езикът на светлината“ (The Language of Light) и др. Дипломирана в правния колеж на Мичиганския университет, Мег пише и за „Сан Франсиско Кроникъл“, „Лос Анджелис Таймс“, „Ню Йорк Таймс“, „Уошингтън Поуст“, „Форбс“ и общественото радио, най-често по въпросите за предизвикателствата, с които се сблъскват жените в съвременния свят.