Мъжът с червеното палто

През лятото на 1885 г. в Лондон пристигат трима французи с намерение да правят покупки „за духа и окото“. Единият е принц, другият е граф, а третият е човек с обикновен произход и италианска фамилия: д-р Поци. Самюел Поци е красив и харизматичен. Той е хирург и гинеколог, учен, колекционер, светска личност, донжуан и близък приятел на Сара Бернар. И мъжът, изобразен на един от най-великолепните портрети на Джон Сингър Сарджънт. Сложните отношения в семейството на д-р Поци се развиват на фона на епохата на разкоша и удоволствията, която обаче непрестанно показва своята истерична, нарцистична и декадентска същност. Това е време на жестоки предразсъдъци и яростен национализъм, което прилича твърде много на нашето. „Мъжът с червеното палто“ е оригинален портрет на Бел епок с нейните герои и злодеи, с нейните писатели, художници и мислители… и на живота на един човек, изпреварил времето си. Барнс пише елегантно и забавно, като изследва събитията с въображението на писател и скептицизма на историк. Справил се е блестящо! „Ню Йорк Таймс“ "Можем да започнем с един куршум и с пушката, която го е изстреляла. Обикновено подходът е удачен: според непоклатимо драматургично правило ако в първо действие на сцената виси пушка, то в последно действие тя непременно ще гръмне. Но коя пушка и кой куршум? По онова време ги е имало в изобилие. А можем да започнем съвсем прозаично – с палтото. Но не е ли несправедливо да започнем с него, вместо с мъжа, който го е облякъл? Тъкмо заради това палто обаче, и по-точно заради начина, по който е изобразено, помним този човек, ако изобщо го помним. Как ли би се почувствал той? Облекчен, развеселен, малко обиден? Зависи как тълкуваме характера му от дистанцията на времето."