Българска литература от Освобождението до Първата световна война. Част 3

„Българска литература от Освобождението до Първата световна война“ е книга, която израства от лекциите на проф. Милена Кирова в Софийския университет. Нейното съдържание следва програмата на студентите по българска филология и е съобразено с техните потребности и познавателни способности. В същото време това е книга, която може да въведе широк кръг читатели в историята и проблематиката на българската литература. Тя си служи с голямо количество фактологична информация, представя не само класически автори и произведения, но редом с тях и по-малко известни, дори забравени днес творци. Всички наблюдения и анализи се базират на конкретни исторически процеси, документирани явления и утвърдени от времето критически съчинения; обобщенията се стараят да изграждат връзки между миналото и настоящето на българската култура. Цялата книга е написана ясно, достъпно, с амбицията да бъде полезна и дори увлекателна. Част 3 е посветена на по-общи теми, които не са били разглеждани до този момент, като: Градът в българската литература; Развитие на театралното дело и поява на модерна българска драматургия; Литературата, създадена от жени... С цялостни портрети са представени двама автори: Елин Пелин и Георги Стаматов. Томът завършва с нова оценка на литературата, създадена по време на войните 1912–1918 година. Проф. дфн Милена Кирова (1958) преподава българска литература от Освобождението до Първата световна война и антропология на библейския свят в СУ „Св. Климент Охридски”. Ръководител на катедрата по българска литература от 2003 до 2011 и от 2015 насам. Автор е на петнадесет книги, сред които са монографиите „Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература” (1995), „Йордан Йовков. Митове и митология” (2001), „Проблематичният реализъм” (2002) и „Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет” (2005), „Литературният канон. Предизвикателства“ (2009). Съставител и редактор на два тома „Неслученият канон“, първата история на българската литература, създадена от жени (2009 и 2013). През последните години се занимава с изследване на мъжествеността в Стария Завет, в резултат на което през 2011 г. излезе книгата й „Давид, Великия. История и мъжественост в Еврейската Библия”, първа част от по-голямо изследване. Носителка на различни награди, между които са Националната награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков (2011), Националната награда за хуманитаристика „Хр. Г. Данов“ за 2011 и за 2006 г., наградата за литературна история и критика на СУ (2003), наградата за постижения в областта на литературната история на ВТУ (2002) и др. В продължение на 22 години е наблюдател за нови книги на вестник „Култура“, автор на повече от 700 рецензии.