Аз и Бог

Сред Хъксли, Ерофеев, Бъроуз, Селин и други проницателни змии, които ползват литературата, за да пишат философия, сяда още един. И седи добре! Калин Терзийски рови из недостатъците си, разчепква комплексите си, вади на показ скъсаните си логически връзки и постепенно разбираме, че това са нашите недостатъци, нашите комплекси, нашите скъсани логически връзки. И ние печелим знание, а Калин – свобода. „Аз и Бог“ е търсене на смисъла без парфюм, без самозалъгване. Чете се на един дъх. Истинската смелост е да си зададеш точните въпроси. Кристин Димитрова *** Кристина Крумова за "Аз и Бог": Писането е особена работа – хем пишеш за себе си, хем за другите, хем имаш какво да кажеш, хем не ти се казва нищо конкретно. Вероятно всеки може да се научи да пише посредствено, но гениалното писане не се учи. По-вероятно е да го намериш на улицата, в някой бардак, в църквата... То няма дефиниция, макар да има своите отличителни черти. К. Терзийски е писател в същността си. Неговото писане едновременно търси и открива. Той не се съобразява с читателя, той пише за читателя. На моменти възпитава, в други се подиграва откровено, предимно на себе си. Честното писане е неговата запазена марка. „Задължително за всеки пишещ“, би казал той, макар понякога да е трудно за възприе­мане. Там се крие приключението. „Аз и Бог“ е точно такъв роман – приключение. Предизвиква реакция на духа и тялото. Побира в себе си простото и сложното от живота, дразни и радва сетивата, плаши, но те прави съпричастен. А когато една книга успее да предизвика съпричастност у онзи, който отказва да бъде такъв, тогава това е добра книга. Честната книга има нужда единствено от честен читател. Затова, Читателю, дерзай!