Нансен. Полярният изследовател, който искаше да промени света

Хавиер Качо ни кани да се потопим в невероятния живот на полярния изследовател, който искаше да промени света – Фритьоф Нансен (1861 – 1930). Атлетичен и правещ впечатление отдалече, Нансен бил великолепен ездач, скиор и умел ловец. Човек с висока култура и добър оратор, говорещ няколко езика, чиято сърдечност и ерудиция винаги предизвиквали сензация. Идеалист и мечтател, като изследовател Нансен направил революция в техниката на полярните плавания и с постиженията си станал безспорният авторитет, към когото всички се обръщали за съвет. От научна гледна точка той се откроявал със своите изследвания в областта на зоологията, имал значителен принос в областта на неврологията, бил голям специалист по океанография, предложил теорията за движението на дълбоките води в Северния Атлантически океан. През 1988 г. той се изправил пред предизвикателството да премине Гренландия за първи път и добива международна слава, след като достига рекордна за епохата си географска ширина на север от – 86°13‚ по време на експедицията си с „Фрам“ до Северния полюс между 1893 и 1896 година. Нансен изиграл важна роля за независимостта на Норвегия. Храбростта му като изследовател, интелектуалната му репутация, почтеността му като човек и престижът му в чужбина го правят в една от най-възхитителните фигури в норвежката и в световната история. Уважаван като дипломат, след Първата световна война е назначен за върховен комисар на ОН за военнопленниците и бежанците, и с неустоим хуманизъм и неимоверна енергия спасява милиони хора от глад, нищета и смърт. Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, по време на Гръцко-турската война от 1919 – 1922. За тези си заслуги получава Нобелова награда за мир през 1922 г., парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци. Фритьоф Нансен мъдро е прозрял, че „животът няма смисъл, ако не е в услуга на другите“. Фритьоф Нансен – авантюрист, учен зоолог, полярен изследовател, дипломат и Нобелов лауреат. Той е една от най-колоритните личности на света в края на XIX и началото на XX век. Унищожава всички мостове зад себе си, за да остане само един избор – напред. Малкото дървено корабче „Фрам" в превод „Напред" и гениално конструирано да замръзне в ледовете, но да продължи да се движи заедно с тях към Северния полюс. Никой не вярва, че ще успее този налудничав проект, но Нансен заявява „Ще оцелеем ли? Нека боговете решат!". Експедицията се завръща триумфално в Осло с революционни открития в океанографията. Името на Фритьоф Нансен е свързано и с нашата история. Българите бежанци от Егейска Тракия и Беломорските острови, успяват да се върнат в Родината, благодарение на въведения от него Нансенов паспорт. Биографията на този велик хуманист е представена увлекателно от популярния и утвърден автор на книги с полярна тематика и голям приятел на България – Хавиер Качо. Прочетете тази книга! Тя ще ви пренесе в един свят на приключения, граничещи до лудост, в който винаги сме мечтали и мечтаем да попаднем. Проф. дн Христо Пимпирев Хавиер Качо е испански учен, полярник и писател. Участник в шест испански антарктически експедиции, а през 2020 г. е част и от 28-ата българска експедиция до Ледения континент. В резултат на многогодишните си изследвания написва книгите „Антарктида: озоновата дупка“, „Амундсен – Скот: дуел на Антарктида“, „Шакълтън, несломимият“, „Аз, Фрам“, „Героите на Антарктида“, детския роман „Приключенията на Пити на Антарктида“ и други. Решаваща за създаването на тази книга е срещата му в Норвегия с внучката на Фритьоф Нансен – Марит Греве. Книгите му се продават с голям успех не само в Испания, но и в музея „Фрам“ в Осло, където се намира най-голямата книжарница за полярна литература в света. През 2020 г. един от островите край Антарктида получи названието „Качо“ като признание за големия му принос за популяризирането на Антарктика и за дългогодишната му подкрепа за българската антарктическа програма.