Разпалени въглени. Спомени. Разкази. Публицистика

Това не е мемоарна литература. Не е и изповед. В тези страници събрах преклонението и обичта си към хората, за които пиша в тях – певци, писатели, поети. Те го заслужават с духовния си и богат жизнен път, посветили се докрай на България. Някой от тях ги няма, но аз живях с тях, учих се, възхищавах им се … и ги запазих в сърцето си. Успях да бъда в различните години и различните часове с много от тях. В дни на голяма тъга. В дни на голяма радост. Чух от устата на всеки лоши и добри думи. Лошите ще забравя, добрите ще ми светят. Много от страниците са посветени на моята учителка Верка Сидерова – съдбоносна се оказа срещата ми с нея. Добруджа, за която един живот пеем и говорим непрестанно, присъства в цялата книга и няма как да е иначе. Десетилетия съм откъснат от нея, но сънищата ми са там и все я виждам пролетна, когато класят житата и цъфтят маковете. Моята Добруджа. Бъдещето има нужда от материал, за да мисли, да съди, да се гордее и смее.