Крепостта на Шарп. Книга 3 от Историите на Шарп

Шарп е разбойник, при това много опасен, но е такъв от наша гледна точка. Критично признатият, многогодишен автор на бестселърите на New York Times Бърнард Корнуел кара истинската история да оживее в неговата спираща дъха историческа измислица. Корнуел блестящо завихря яростта, хаоса и вълнението от битката, както малко писатели са го правили – може би най-ярко в своите феноменално популярни романи, следващи прочутата военна кариера на офицера от британската армия Ричард Шарп през края на XVIII и началото на XIX век. „Крепостта на Шарп“ е третият роман от поредицата Историите на Шарп. Приключенията на вече втори лейтенант Шарп в Индия достигат до своя голям финал при обсадата на Гауилгур по време на маратхската война през декември 1803 г., където героят на Корнуел разкрива подла измяна и търси справедливо отмъщение. И Шарп се изправя пред своята най-трудна битка. Армията на сър Артър Уелсли преследва отстъпващите маратхски войски в Западна Индия. Маршируващ с британската армия е втори лейтенант Ричард Шарп, наскоро произведен в офицер за заслуги към армията. В акт на предателство неговият стар враг сержант Хейксуил ще го изложи на опасност и ще го доведе до ужаса на непревземаемата крепост на Гауилгур. За да си върне увереността и авторитета, Шарп ще се бори, както никога досега. Роден в бедност, Шарп се присъединява към армията, за да избяга от затвора, и се изкачва в йерархията ѝ с брутална смелост. Той не познава друго семейство освен 95-и полк, чийто зелен мундир гордо носи. Войник, герой, измамник – Шарп е човекът, когото винаги искате на ваша страна. БЪРНАРД КОРНУЕЛ е роден в Лондон, израснал в Есекс, а сега живее предимно в САЩ със своята съпруга. През 2006 г. му е присъден Орденът на Британската империя. Освен на историите за Шарп Бърнард Корнуел е автор и на редица други исторически романи, сред които „Azincourt“, както и настоящата му поредица „Making of England“. „Най-великият писател на исторически приключения днес.“ Washington Post „Шарп се усмихна. Беше доказал, каквото там си бе наумил да доказва, и какво беше то? Че е войник? Но той и по-рано го знаеше. Беше войник и щеше да си остане войник дори да носи зелен мундир вместо червен, така да бъде. Но беше войник и го доказа в разгара на кървавата битка за Гауилгур. Гауилгур – небесната твърдина, непревземаемата цитадела, а сега – крепостта на Шарп.“