Дневник на чумавата година

През 1665 година чумата покосява Лондон, отнемайки почти 100 000 живота. По това време Даниел Дефо е само на пет, но по-късно извиква спомените си, за да създаде ярка хроника на епидемията и жертвите ѝ. В книгата следваме разказвача по улиците на преобразения град – пътищата са призрачно празни, по вратите на заразените къщи са изрисувани червени кръстове, колите на мъртвите са се запътили към изкопаните в гробищата ями. Срещаме и ужасените жители на града, в който освен болестта върлуват страхът, изолацията и звуците и миризмите на човешкото страдание. И всеки от тези жители има история, която трябва да бъде разказана. Шокиращо яркото описание на съсипания от болестта Лондон прави „Дневник на чумавата година“ най-убедителният разказ за Голямата чумна епидемия, който някога е писан. Даниел Дефо (1660–1731) е сред най-популярните английски писатели и е един от най-значимите представители на Просвещението. Той е многостранен творец с над 500 книги на различни теми. Автор е на памфлети, сатири, есета по политически, икономически и социални проблеми и е известен като един от първите романисти, помогнал жанра да се популяризира в Англия. Наред с „Дневник на чумавата година“, сред най-прочутите му романи са „Робинзон Крузо“ и „Мол Фландърс“.