Мъжът, който взе жена си за шапка и други клинични истории

В „Мъжът, който взе жена си за шапка“ световноизвестният невролог Оливър Сакс е подбрал някои от най-необичайните случаи от своята практика: хора, загубили спомените си, а оттам и своето минало, или такива, които не разпознават лица и предмети; хора със забавено развитие, но с изключителни художествени или математически дарби; пациенти с фантомни крайници или с неконтролируеми тикове… Странните неврологични разстройства на тези хора са повече или по-малко познати на днешните учени и вече имат своите научни названия – прозопагнозия, синдром на Корсаков, синдром на Турет и пр. Това, което превръща техните случаи в истински литературни бисери, е особеният поглед на Сакс и неговото перо. С дълбоко състрадание, разбиране и любов той разказва за преживяванията на тези странници из необикновени територии, каквито дори не можем да си представим. Във всеки клиничен случай Сакс проследява неповторимата лична история, откроява уникалната човешка съдба. Същевременно обаче, предадени чрез неговия изключителен талант, тези истории придобиват общочовешка валидност, превръщат се в метафори за положението на човека в съвременния свят и повдигат фундаментални въпроси относно човешкия ум и идентичност. Описаните истории поставят под въпрос основни положения в класическата неврология, навлизайки дълбоко в дебрите на човешката психика. Една истинска terra incognita, която чака своите откриватели. Оливър Уолф Сакс (1933–2015) е британски невролог, натуралист, историк на науката и писател. Роден е във Великобритания, където и завършва образованието си, но основно работи в Съединените щати. Смята, че „мозъкът е най-невероятното нещо във Вселената“. Става известен със своите бестселъри, които описват клинични случаи както на неговите пациенти, така и на собствените му разстройства и необичайни преживявания, като някои от книгите му са адаптирани за пиеси, игрални филми, анимационни късометражни филми и музикални класически произведения. След като получава медицинската си степен от „Кейънс Колидж“, Оксфорд, през 1960 г., кара стажа си в болница в Мидълсекс (част от университетския колеж в Лондон), преди да се премести в САЩ, където започва работа в болница в Сан Франциско. През 1965 г. се премества в Ню Йорк, където получава стипендия по неврохимия и невропатология в Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“. След като осъзнава, че невроизследователската кариера не е за него, през 1966 г. започва да работи като невролог в болница „Бет Ейбрахам“ в отделението за хронично болни в Бронкс. Там лекува група пациенти с летаргичен енцефалит, които не могат да се движат сами от десетилетия. Лечението на тези пациенти е описано в една от най-известните му книги „Пробуждания“, по която е направен и едноименният филм с Робин Уилямс и Робърт Де Ниро. В периода 1966–1991 г. е бил неврологичен консултант в различни социални домове в Ню Йорк (особено такива за бедни хора), в болниците и в психиатричния център в Бронкс. Сакс е автор на множество книги, преведени на повече от 25 езика, които стават международни бестселъри, Той публикува и стотици статии не само за неврологични заболявания, но и за история на науката, естествената история и за природата. Неговите идеи намират трибуна в някои от най-престижните медии. „Ню Йорк Таймс“ го нарича „поет-лауреат на съвременната медицина“ и „един от големите клинични писатели на XX век“. Книгите му включват детайлни разкази за преживяванията му с неговите пациенти и тяхното лечение. Освен с информативност и задълбоченост, книгите му се отличават с красив стил на писане и богат език, което ги превръща от научни трудове във високо-художествени произведения. Оливър Сакс е почетен доктор на повече от дузина университети, между които са Оксфордският университет, Нюйоркският медицински колеж и др. Удостоен е с Ордена на Британската империя за постиженията си в областта на медицината.