Източен вятър, западен вятър

Гуейлан е отгледана според древните китайски традиции – майка ѝ я е научила да се подчинява на съпруга си във всичко, така, както цветето се подчинява и на слънцето, и на дъжда. Бракът ѝ е уреден още преди да се роди, но с наближаването на сватбения ден тя осъзнава, че нищо няма да е както преди. Съпругът ѝ, учил в чужбина, следва западни идеи, които са в разрез с цялото ѝ възпитание. Въпреки красивата си външност, изтънчените маниери и покорство, Гуейлан не успява да намери път към сърцето на мъжа си – докато един ден не решава да погледне света през неговите очи, загърбвайки хилядолетни обичаи. Постепенно започва да осъзнава, че не всичко, което идва от Запада, трябва да се отхвърля с лека ръка. Представите ѝ за традиции и модерност са разклатени и тя вижда стария Китай с други очи. Най-голямото изпитание за установения ред обаче идва, когато брат ѝ се завръща от Америка и се опълчва на семейството си, а тя трябва да реши чия страна да вземе. „Източен вятър, западен вятър“ е първият роман на Пърл Бък, с който тя изгрява на литературната сцена, като разкрива един далечен и екзотичен свят със съпричастност и разбиране, заслужено донесли й Нобелова награда. Пърл Бък (1892–1973) е американска писателка, живяла дълги години в Китай, чиито книги, вдъхновени от китайския бит и култура, отдавна са се превърнали в класика. Носителка е на „Пулицър“ и на Нобелова награда за литература за богатото и точно описание на живота в Китай. „Императрицата“ се появява на български език за пръв път. Пърл Бък е родена в САЩ, но отраства в Китай, където родителите й са мисионери. Учи в Шанхай, след това завършва психология в Рандолф-Мейкън Уоманс Колидж в гр. Линсбърг, Вирджиния. След дипломирането си през 1914 г. се завръща в Китай и става учителка. През 1917 г. се омъжва за мисионера Джон Бък, с когото се развежда през 1935 г. Има втори брак с издателя на произведенията си Ричард Уолш през 1935 г., след което окончателно напуска Китай и се установява да живее в САЩ.