Не се предадох. Моята тридесетгодишна война

В горещото утро на 10 март 1974 г. в полицейското управление на филипинския остров Лубанг влиза жилав японец в избеляла униформа на императорската армия. Покланяйки се церемониално на удивения полицай, той внимателно оставя старата си пушка: „Аз съм младши лейтенант Хиро Онода. Подчинявам се на заповедта на моя командир да се предам.“ Онода е роден през март 1922 г. в префектура Уакаяма. През 1944 г. се записва в училището на Императорската японска армия, където изучава партизански тактики и разузнавателно дело. Изпратен е на остров Лубанг със следната заповед: „Абсолютно ви е забранено да загинете от собствената си ръка. Може да отнеме три години, може да отнеме пет, но каквото и да се случи, ние ще се върнем за вас.“ Следващата заповед младши лейтенант Онода получава след тридесет години. Между тези две заповеди нищо не го отклонява от пътя на воина. Разпръснатите над джунглата листовки, известяващи края на войната и заповедта за капитулация, дочутите радиоемисии от Япония – всичко това е сметнато за вражеска пропаганда. В продължение на тридесет години групата на Онода извършва над сто нападения американската радарна станция, филипинските полицаи и чиновници. 30 човека са убити, а 100 – тежко ранени. През февруари 1974 японският студент-ентомолог Норио Сузеки е на експедиция в джунглата на Лубанг. Там случайно попада на Онода. Опитва се да го убеди да се завърне в Япония. Онода категорично оказва. Би се завърнал само ако неговият пряк командир отмени заповедта от 1945 година. На 9 март 1974 г. Майор Танигучи каца на остров Лубанг, свързва се с Онода и му връчва заповедта, която го освобождава от дълга му. За автора: Хиро Онода е младши лейтенант, разузнавач в японската императорска армия по времето на Втората световна война, който не се предава след капитулацията на Япония през 1945 г. и се укрива на остор Лубанг във Филипините до 1974 г. На 26 декември 1944 г. той е изпратен на остров Лубанг. Наредено му е да прави всичко по силите си за да възпрепятства вражеските нападения на острова, в това число да разруши самолетната писта и кея на пристанището. В последствие американците превземат острова и всички японски войници се предават – с изключение на Онода и още трима войници. Така те започват партизанска война под командването на Хиро Онода, без да разберат, че войната се приключила. С времето останалите се предават или загиват, но Онода остава 30 години на острова и всички опити да бъде убеден да се предаде са безуспешни. На 20 февруари 1974 г. Онода среща японеца Норио Сузуки, който пътешества из света. Двамата стават приятели, но Онода отказва да се предаде, казвайки, че все още чака заповеди от висшестоящ офицер. Сузуки се завръща в Япония със снимки на него и Онода, като доказателство за срещата им, а японското правителство намира командира на Онода, майор Йошими Танигучи. Майорът заминава за Лубанг, където на 9 март 1974 г. се среща с Онода и изпълнява обещанието си, което прави през 1944 г.: „Каквото и да стане, ще се върнем за теб“. След това му дава заповед за предаване. Така Онода е освободен от длъжност и предава меча си, все още функциониращата си пушка, 500 патрона амуниции и няколко ръчни гранати, както и камата, дадена от майката на войника, за да се самоубие, ако бъде заловен. Въпреки че е убивал хора и е участвал в престрелки с полицията, обстоятелствата (все още е вярвал, че войната продължава) са взети предвид и Онода е помилван от президента на Филипините Фердинанд Маркос.