Насилствената асимилация на турците в България 1984-1989

Стъпвайки върху идеологемите за етнически хомогенна „единна социалистическа нация“ и за повсеместен „български родов корен“, в края на 1984 г., комунистическата власт започва фронтална атака за заличаване на идентичността на турското малцинство в България. След фактическия провал на асимилаторската кампания режимът решава да се освободи от тази общност с други средства, като през лятото на 1989 г. близо 350 хиляди турци са оставени да пресекат границата под натиска на надигащата се националистическа вълна в страната. Сборникът предлага единадесет гледни точки към генезиса, хода и последиците на събитията от 1984 – 1989 г., които представляват най-мащабното етническо насилие през българския XX век. СЪДЪРЖАНИЕ Румен Аврамов Ретроспекции към насилието ИСТОРИЯТА КАТО ИДЕОЛОГИЯ Стефан Дечев Българската историография и протоидеологията на така наречения възродителен процес Румен Петров Към разбирането на „спонтанната подкрепа отдолу“ на „възродителния процес“ ПОВРАТНИ ТОЧКИ Лиляна Александриева, Деян Кюранов Българизирането на България (1984 – 1985) Томаш Камузела Думите имат значение: между политиката и обективността Момчил Методиев За някои косвени, но трайни последици от „възродителния процес“ ПАМЕТ, ТРАВМА, ВИНА Евгения Иванова „Възродителният“ процес в колективната памет Зейнеп Зафер Откровение за трагичното минало: антисимилаторската литература на жертвите Любомир Пожарлиев Травма/вина в спомените за „Възродителния процес“: стратегии за справяне Антоний Тодоров Извлякохме ли поука от „Възродителния процес“? НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО; ВСТРАНИ В ПРОСТРАНСТВОТО Волфганг Хьопкен По-сложно от „етническото прочистване“: емигрирането на турци и мюсюлмани от Балканите в историческата перспектива