Жената мислител

Сюжетът на романа „Жената мислител“, последната и най-значима фикционална творба на големия руски мислител Алексей Лосев, се фокусира върху срещата на философ и блестяща жена пианистка, както и отношенията им с неколцина други хора от близкото им обкръжение. Върху тази проста на пръв поглед основа Лосев изгражда впечатляваща интелектуална конструкция, от прозаичното ежедневие на героите до невиждани преди философски и естетически висоти. Специален акцент е поставен и върху изследването на естеството на женската природа и начините то да бъде систематизирано и описано. Задълбочената психологическа трактовка и донякъде експерименталният характер на езика са предпоставка романът да звучи изключително модерно и до днес. Лосев съумява да улови духа на своето време и да изгради мост към бъдещето, да превърне творбата си в модерна класика. През своя дълъг живот големият руски философ и филолог-класик Алексей Лосев (1893-1988) преминава през много изпитания: заточение и десет години лагер, болести и слепота, преследване от властите и загуба на близки хора. На младини той и съпругата му тайно се подстригват за монаси в руската православна църква. През следващите десетилетия Лосев не само остава верен на философските си възгледи и на максимата „По-добре страдание със смисъл, отколкото щастие без смисъл“, но и създава над 400 оригинални труда по философия, класическа филология, общо езикознание и културология. Сред най-известните му трудове са „Философия на името“, „Античен космос“, „Диалектика на художествената форма“, както и знаменитата „Диалектика на мита“, в която философът открито отхвърля марксизма. В продължение на цели 23 години му е забранено да издава книгите си. Започва да ги публикува едва след смъртта на Сталин. Чак през 80-те години Лосев успява да издаде и труда на живота си – осемтомната „История на античната естетика“.