Бял прах

„След новината за забраната на „Бял прах“ в Испания, издателството и аз като автор напълно загубихме контрола върху книгата. Тя се превърна в политически инструмент, в протест срещу цензурата, на моменти дори в социално движение.“ Начо Каретеро Тази книга е блестящ пример за разследваща журналистика. Била е забранена за продажби в Испания заради заведен съдебен иск. Тя е абсолютно автентична, искрена, скандално разголваща хроника на наркотрафика в Галисия. Кокаин, кока, небесен прах, бяло, бял прах… Никога Галисия не е търгувала с друг продукт толкова успешно. Макар сега да изглежда като далечен кошмар, 80% от кокаина в Европа през 90-те години навлиза през галисийските брегове. Освен с привилегированото си географско местоположение Галисия разполагала с всички необходими предпоставки, за да се превърне в „новата Сицилия“: икономическа изостаналост; вековна традиция в контрабандата по земя и море, както и през устията на реките; атмосфера на възхищение и толерантност към една престъпна култура, наследена от епохата на „безобидните“ и „благодетелни“ тютюневи босове. Могъщите и затворени кланове растат в условията на безнаказаност, подкрепяна от мудността и с участието на политическата класа и на силите за сигурност. С помощта на преки свидетелства от страна на босове, капитани на моторни лодки, разкаяли се наркотрафиканти, съдии, полицаи, журналисти и майки на наркомани Начо Каретеро обрисува детайлно един често подценяван криминален пейзаж. Защото, противно на всеобщото вярване, насаждано от медиите, тази книга показва, че наркотрафикът в Галисия продължава и до днес. Не бива да се забравя онова, което още не е свършило. Начо Каретеро е роден в Ла Коруня през 1981 г . Работи като сервитьор в ресторант за бързо хранене и от този опит научава, че не желае повече никога да упражнява тази професия. Така се захваща с писането. В началото работи в различни вестникараски редакции, от които бързо се отказва, за да стане фрийленсър. Започва да публикува материали във всяка печатна медия, която се изпречи на пътя му. Писал е за геноцида в Руанда, за епидемията от ебола в Африка, за войната в Сирия, за леля си Чус и дори за любимия си отбор „Депортиво Ла Коруня“. Сега е репортер в „Ел Паис“. Журналистическата му мечта още от ранните му представи за професията е един ден да разкаже историята за наркотрафика в Галисия. Понякога мечтите се сбъдват.