Приют за щастливи

"Приют за щастливи" - любов, лудост, дворцови балове и надигащият се в Европа фашизъм. Романът е трета част - след "Войната свърши в четвъртък" и "Не умирай вместо мен" - от четирилогията на Неда Антонова "Памет" - една романтично-героична биография на българския народ от Възраждането до 30-те години на ХХ век. Годината е 1923-та. Плевен. Лятото на терора след потушеното Юнско въстание. Те са двама: майка и син Рогозанови. Ясен е студент правист, загубил разсъдъка си по време на инквизициите в мазето на плевенската казарма. Сияна - красива и богата дама, залутана в лабиринта на въображаемата и реалната си любов - е поразена от своя трагичен майчински жребий. И двамата търсят спасение извън България - в психиатричната клиника на д-р Мун край Женева - един истински приют за щастливи, побрал богати несретници от целия континент. Но спасението и на двамата се оказва отново в България. Защото убежището на душите ни е не място, а време - времето, в което сме осъдени да живеем. На пръв поглед романът има щастлив край. Щастлив ли?