В края на дъгата. Неиздавани разкази

За своите 40 години живот американският писател Джек Лондон (1876-1916) публикува 23 романа, над 200 разказа и 3 автобиографични книги; пише публицистика, пиеси и стихове. Някои негови творби принадлежат на жанровете научна фантастика и фентъзи. Други, за дивата пустош и човешкия дух, четени още в детството, сме запомнили за цял живот. Преживяванията му като ловец на стриди, моряк, златотърсач, скитник, военен кореспондент и пътешественик в Тихия океан са основата на разказите му за Клондайк и Хаваите - истории за приятелство, предателство, любов и приключения, за сблъсъка между човека и природните стихии. „В края на дъгата“ предлага за пръв път на български специално подбрани разкази на писателя. Джек Лондон (1876–1916), с вероятно рождено име Джон Грифит Чейни, е американски писател, журналист и социален активист, автор на над 50 книги и около двеста разказа, в които увлекателно се описва силата на природата и борбата за оцеляване в трудни условия. Сред най-известните му романи са „Морският вълк“, „Белия зъб“, „Дивото зове“, „Мартин Идън“, „Лунната долина“, „Белю Пушилката“ и др. Джек Лондон е роден на 12 януари 1876 г. в Сан Франциско. Детството на Джек преминава в бедност. След завършване на основно образование през 1889 г., той започва работа в консервна фабрика на 12-часов работен ден, като работното време често е удължавано и до 16 часа. Търсейки изход от този непоносимо тежък труд, Джек Лондон взема пари назаем, купува на старо малко корабче и става ловец на стриди без разрешително. След няколко месеца обаче корабчето съвсем грохва и не става за нищо. Тогава Лондон преминава на страната на закона и става член на Калифорнийския рибарски патрул. През 1893 г. пътува до Япония на борда на шхуна за ловене на тюлени. Когато се завръща, заварва Оукланд, Калифорния, в безредици от работнически протести. Джек Лондон вече е без работа и става скитник. През 1894 г. прекарва 30 дни в затвор за скитничество. След редица приключения Лондон се връща към цивилизования живот, завършва средното си образование и успява, с упорита самоподготовка през цялото лято, да влезе в университета на Калифорния през есента на 1896 г., но още на следващата година се прощава с мечтата си за висше образование поради безпаричие. През целия си живот Джек Лондон се самообразова. Той е човек с всестранни интереси. Личната му библиотека наброява 15 000 тома. През 1897 г. Лондон заминава за Клондайк и става златотърсач, като се сдобива ако не със злато, то поне със златен материал за първите си успешни разкази. Джек Лондон стига до заключението, че единствената му надежда е да получи образование и да „продава мозъка си“. През целия си живот гледа на писането като на работа, то е неговият билет за измъкване от бедността, средство да победи богатите, играейки по техните правила. По това време Лондон става социалист. От 1898 г. започва сериозно да се бори да бъде публикуван – тази негова битка е описана незабравимо в романа му „Мартин Идън“ (1909). За първия си публикуван разказ получава само 5 долара и за малко не се отказва от писателска кариера. По собствените му думи той е „спасен – в буквалния и преносния смисъл на думата“, когато друг негов разказ е приет и заплатен добре, цели 40 долара. През 1900 г. той вече притежава 2 500 долара, които се равняват на 50 000 днешни (ок. 2000 г.). През 1901 г. социалистическата партия издига кандидатурата на Джек Лондон за кмет на Оукланд, но изборите спечелва друг кандидат. Лондон се отдава на упорита писателска дейност, която му донася широка популярност още приживе. Пише както художествени, така и публицистични произведения. Първият му роман, „Синът на вълка“, е публикуван през 1900 г. В „Дивото зове“ (1903) огромното домашно куче Бък открива, че инстинктът му непреодолимо го влече към дивия живот и става водач на вълча глутница. „Белият зъб“ (1906) и „Сияйна зора“ (Burning Daylight) (1910) са посрещнати с жив интерес от широката читателска публика. През 1902 г. Джек Лондон заминава за Англия, където изучава жилищните условия в Ийст Енд – бедняшкия квартал на Лондон. Резултатът от неговите наблюдения е книгата „Хора от бездната“ (People Of The Abyss) (1903), която има неочаквано голям успех в САЩ, но е остро разкритикувана в Англия. През 1906 г. Лондон публикува сборник есета, „Войната на класите“, сред които са и негови лекции върху социализма.