Ръководство за разкопки, събиране и запазване на старини и монети

Рафаил Петров Попов (1876-1940) е известен български историк, археолог, палеонтолог, спелеолог и музеен деятел. През 1905 г. намира и разкопава Чаталарската Омуртагова колона, изучава пещери при с. Беляковец, през 1907 г. разкопава Коджадерменската предисторическа могила, проучва Деневата и Дядо Гергевата могила и много други. Специализира две години в Берлин праистория, палеонтология и геология, след завръщането си провежда редица археологически разкопки в около 20 населявани от човека пещери, както и важни праисторически селищни могили. През 1911 г. става учредител на Праисторическия отдел на Народния археологически музей и негов уредник до 1929 г. Автор е на множество публикации за българските пещери. През 1929 г. основава Българско пещерно дружество. Директор на Народния археологически музей в София (1929–1938 г.) Никола Атанасов Мушмов (1869-1942) е виден български нумизмат и музеен деец. Дълги години работи като секретар-счетоводител (1894-1918 г.) на Народния археологически музей. През 1918 е назначен за уредник на Нумизматичния отдел. Спасява за музея забележителни монетни съкровища (Девненското, от Базаурт, Николаево) и няколко големи частни колекции (Васил Аврамов и др.). Автор е на ценни публикации за монетното дело в България и на Балканите. Настоящото издание представя едно важно изследване на двамата известни български учени, което включва преглед на културните епохи в България, подробно описание на видовете старини и упътвания за тяхното проучване, упътвания как се откриват старини, информация за средствата и методите за запазване на старините, отделни раздели са посветени на нумизматиката, надписите, подреждането на старините в сбирки, включени са основни инструкции за воденето на дневник на разкопките, правата на откривателите, инструкции за изследване на тялото, хронологически преглед на различните културни степени. На първа корица - Рафаил Попов (вдясно), като уредник на предисторическия отдел в Народния музей, с негови колеги: Никола Мушмов (вляво), Йордан Господинов, Марин Георгиев и проф. Гавраил Кацаров, 1914 г.