Това, което имаме

Когато става въпрос за интимните ни връзки, сякаш сме наясно, че не бива да правим компромиси и да бъдем с някого само защото ни смята за подходящи баща или майка на бъдещите ни деца. Или да оставаме заедно само защото сме изградили удобен съвместен живот. Знаем, че трябва да слушаме сърцето си и да бъдем с някого, който ни смята за специални и иска да ни има в живота си. Лесно ли е обаче да го постигнем в истинския живот? Имаме ли право на щастие, ако това наранява някого, или трябва да нараняваме себе си? Колко време трябва да мине, за да вземем живота си в свои ръце? Това е нежна и затрогваща история за една любов – едновременно объркваща и сложна като самата любов. И напомняне колко е важно да поемаме рискове и да воюваме за щастието си, преди да е станало безвъзвратно късно. Стефани смята, че е извадила късмет с годеника си – красивият, синеок Мат, който я смята за най-подходящата майка на бъдещите им деца. Тя не вярва в съдбата, в истинската любов и в „заживели щастливо до края на дните си“. Джейми е щастливо женен за своята състудентка Хелън, която познава от първия ден в Академията по изкуствата. Той вярва във всичко, което Стефани отрича. Когато Стефани и Джейми се срещат през един уикенд на семинар по изкуствата, тя с изненада установява, че Джейми я разбира повече от всеки друг и с него е истинска и свободна. Той се чувства странно добре с нея, убеден е, че е специална – човек, който би искал да присъства в живота му. Не спират да си говорят цяла нощ, докато устните им не се докосват. На следващия ден и двамата трябва да се върнат към своя живот – професията, семейството, задълженията, обетите. Но всеки остава в мислите на другия. Съдбата обаче е решила друго – да ги среща отново и отново. Но чувството им за дълг и морал и желанието да не наранят никого (освен себе си) ги кара след всяка среща да се разделят… завинаги. И тогава между тях остава „това, което имат“ и музиката, която си разменят и която ги кара да се чувстват заедно, дори когато не са. КОЛКО ГОДИНИ ТРЯБВА ДА МИНАТ, ЗА ДА ВЗЕМАТ ЖИВОТА СИ В СВОИ РЪЦЕ? Това е нежна и затрогваща история за една любов – едновременно объркваща и сложна като самата любов. И напомняне колко е важно да поемаме рискове и да воюваме за щастието си, преди да е станало безвъзвратно късно. Човек среща съдбата си на пътя, по който тръгва, за да я избег¬не. Рокси Купър е родена в Мидълзбро, Североизточна Англия. Учи в класическия факултет на университета. Вманиачена е по Принс, обича да гледа мюзикъли и да пътува. В момента живее в Ярм, Северен Йоркшир. Седем години е била барист.