Питайте Джийвс. Разкази за Бърти Устър и други търтеи

Стивън Фрай за Удхаус Ако единствената му тема бяха Джийвс и Устър, пак щяхме да го прославяме като Майсторът. Дори да не беше написал и ред повече, днес пак щяхме да го тачим като най-блестящия английски хуморист. Ако приносът му към литературата бяха само историите за семейство Мълинър, мястото му в историята на човечеството щеше да е осигурено за вечни времена. Доктор сър Пелъм Гренвил Удхаус дължи безсмъртието си на своите герои. Да разгледаме фактите, дами и господа, които в случая са от прости по-прости. Удхаус си остава най-забавният писател, от чието перо са излезли думи върху хартия. А с историите си за Джийвс създава най-доброто от най-доброто. Говоря като човек, чиято първа любов беше замъкът Бландингс и който по-късно извличаше безмерно удоволствие от Псмит. Но Джийвс е бисерът и ако някой се опита да ви разубеди, посочете му вратата. Хю Грант Сър Пелъм Гренвил Удхаус (1881-1975) тъче своето писателско платно на фона на идилична предвоенна Англия (става дума за Първата световна война) във висшето британско общество. Днес той е известен преди всичко с романите и разказите си за Джийвс, клуб „Търтеите”, мистър Мълинър и замъка Бландингс. Но Удхаус се е изявявал също така активно и плодотворно като драматург (15 пиеси) и сценарист на музикални комедии (250 песни за 30 мюзикъла). Работил е с музиканти от ранга на Коул Портър и Гършуин. И все пак той си остава в съзнанието ни като любим хуморист, обожаван от писатели като Ивлин Уо, Ръдиард Киплинг, Дъглас Адамс, Салман Рушди и Тери Пратчет. Книгите на Удхаус се препоръчват от психиатри като терапевтично средство за изваждане от депресия, но няма нужда да сме психически зле, за да им се радваме.