Богословско-политически трактат

Теолого-политически трактат на Спиноза излиза анонимно през 1670 г. и веднага запалва яростни дебати с идеята си, че тъкмо ограничаването на свободата на философстване води до нарушаване на мира и до ерозия на гражданските добродетели в държавата. За едни – манифест на свободата на словото и бляскава защита на единството между договорната теория за обществото и демократичната форма на неговата организация. За други – книга, „изкована в ада“. Бенедикт де Спиноза (1632 – 1677) е виден холандски философ. Еврейското му име, дадено след раждането му, е Барух Спиноза (Baruch Spinoza), християнско-португалското име, с което е бил познат в общността, в която израсъл, е Бенту де Ешпиноза (Bento de Espinosa). Като учен се нарича сам на латински Benedictus de Spinoza. (Имената Бенедикт, Барух и Бенту означават „благословен“.) Заедно с Рене Декарт и Готфрид Лайбництой е един от великите рационалисти във философията на 17 век. Смята се за основател на съвременния библейски критицизъм. Негов магнум опус е „Етика“. Спиноза е потомък на португалски евреи, избягали от Светата Инквизиция. Получава добро религиозно образование и изучава Талмуда, но насоката на размислите му започва да тревожи равините, опасяващи се от влиянието на атеизма. Те предлагат на Спиноза 1000 гулдена, за да не разпространява възгледите си, но той отказва. В резултат 24-годишният младеж е призован пред равинския съд, който го отлъчва от синагогата и от общността, в която израсъл. Впоследствие той започва да се нарича Бенедикт. Отказва се от наследството си в полза на сестра си и изкарва прехраната си с шлифоване на лещи. Спиноза умира от туберкулоза в квартирата си в Хага. Той е погребан в двора на църквата Нюве Керк в Хага. Надгробната му плоча е надписана на нидерландски и иврит.