Църна месечина

...И защо този роман се казва "Църна месечина"? Не можеше ли просто да се казва "Червена луна"... Можеше, но авторът Кирил Пецев има щастливата съдба да се е родил в Петрич и поне 40 години да е живял в Благоевград, някогашна Горна Джумая. И както много хора, населявали това пространство по течението на Струма, да е бил в плен на митологията за борбите на българите от Македония. И за техните герои, предатели, убийци и жертви. Всичко това в едно време,в което, когато някой дядо, баща, съпруг, син или брат излезе нощем и не се върне, на близките им да казват: "Месечината го изпи, онаа, църната...". Влезлият в литературата от журналистиката Пецев в книгата си прави митологията предметна и ясна, с точните имена и образи на героите, които иначе познаваме от учебниците по история. Тодор Александров и неговите убийци, Ванче, Александър Василев, или още Алеко Паша, Арсений Костенцев и кой ли не още... В "Църна месечина" времето е само фон, независимо дали става дума за мистериозния, дори претоварен с духовност XI век или за днешните бездуховни времена, или за годините след септември 1923 гадина, с раздорите и убийствата между дейците на ВМРО. Пътят на реликвите е този, който свързва вековете и годините без конспирации, без митове, с пълна яснота за фактите и с ясната позиция на автора. "Църна месечина" е литературният факт, който ще ви пристрасти към следващите книги на Пецев. Внимавайте, те идват. - Костадин Филипов