Да дочакаш утрото. Моят живот от улиците на Ню Йорк до Харвард

Истинска история за прошка, оцеляване и дългия път от улицата до дипломата от „Харвард“. „Да дочакаш утрото“ е книга изповед за живота на момиче, израснало в семейство на наркозависими. Останала без дом и родители, 15-годишната Лиз Мъри се впуска в своето необикновено приключение, което накрая ще я отведе до университета „Харвард“. Пътят дотам е осеян с предизвикателства, безкрайни трудности и ежедневни лишения, но Лиз не губи надеждата си за по-добър живот. Жестоката съдба я поставя в опасни ситуации, принудена е да краде храна, за да не умре от глад, всяка нощ да търси подслон или да будува, за да се пази. След като майка й умира, Лиз взема решение, което променя живота й завинаги. Завършва гимназия, печели стипендия на „Ню Йорк Таймс“ и постига мечтата си за диплома от „Харвард“. Лиз Мъри е родена на 23 септември 1980 г. в Ню Йорк в семейство на наркозависими родители. На 15 години остава бездомна, след като майка й умира, а баща й се премества в дом за временно настаняване. Започва да посещава училище много по-късно от връстниците си, като през цялото време тя и сестра й Лиса живеят сами без постоянен дом. Завършва средното си образование само за 2 години и след това получава стипендия от вестник „Ню Йорк Таймс“. Приета е да учи в университета „Харвард“, където завършва психология. Днес Лиз ръководи менторската програма „Артър Проджект“ за обучение на деца в риск. Живее в Ню Йорк със съпруга си Джеймс и двете им деца – Лиъм и Мая.