Просвещение сега

Ако мислите, че светът е пред края си, помислете пак – хората живеят по-дълъг, по-здрав, по-свободен и по-щастлив живот, и макар проблемите пред нас да са внушителни, решенията се крият в идеала на Просвещението да използваме разума и науката. Разпада ли се светът? Остарял ли е идеалът на прогреса? В този елегантен разбор на човешката ситуация през третото хилядолетие когнитивният учен и обществен интелектуалец Стивън Пинкър ни подканва да отстъпим крачка назад от зловещите заглавия и пророчествата за свършека на света, които се възползват от психологическите ни предразположения. Вместо това нека последваме данните – със седемдесет и пет смайващи графики Пинкър доказва, че животът, здравето, благоденствието, безопасността, мирът, знанието и щастието са във възход, и то не само на Запад, а и по целия свят. Този прогрес не е резултат на някаква космическа сила. Той е дар на Просвещението – убеждението, че разумът и науката могат да засилят човешкия разцвет. Сега знаем, че Просвещението е било нещо повече от наивна надежда, защото е проработило. Днес обаче то се нуждае от още по-енергична защита. Просвещенският проект плува срещу теченията на човешката природа – трибализма, авторитаризма, демонизацията, магическото мислене, – които демагозите с голяма готовност експлоатират. Много коментатори, свързани с политически, религиозни или романтически идеологии, водят ариергардни боеве срещу него. Резултатът е един разяждащ фатализъм и стремеж към разрушаване на скъпоценните институции на либералната демокрация и световното сътрудничество. С интелектуална задълбоченост и литературен нюх „Просвещение – сега“ предлага защита на разума, науката и хуманизма – идеалите, от които имаме нужда, за да се справим с проблемите си и да продължим прогреса си. Стивън Пинкър (роден през 1954) е канадски психолог и автор на редица популярни книги. Той е психолингвист и когнитивист; няколко години е директор на Центъра по мозъчни и когнитивни науки в Масачусетския технологичен университет, а в момента е професор по психология в "Харвард". Огромна популярност придобива с книгите си “Езиковият инстинкт” (1994), “Как работи умът?” (1997), “Думи и правила” (1999) и “Празната дъска” (2002). Роден е на 18 септември 1954 г. в Монреал, Канада. Получава бакалавърска степен по експериментална психология през 1976 г. от университета "Макгил", след което се премества в Кеймбридж, Масачусетс. През 1979 г. получава докторска степен (експериментална психология) от Харвард, след което е постдокторант в Масачусетския технологичен институт (МТИ) и най-сетне асистент отново в Харвард. От 1982 до 2003 г. е професор в катедрата по когнитивни науки в МТИ, а през 2003 г. се завръща в Харвард като професор в катедрата по психология. Пинкър пише редица научни и популярни трудове за езика и когнитивните науки. Предмет на изследванията му са неправилните глаголи и езиковото развитие при децата (вж. усвояване на езици). Пинкър е привърженик на еволюционната психология и подкрепя възгледите на Чомски за езика, като развитие на инстинкт в еволюционния процес.