Израстването на личността

Какъв е смисълът на живота? Да бъдеш онзи, който си. Карл Роджърс (1902–1987) е бащата на хуманистичното направление в психологията, известно още като „трета сила в психологията“ наред с психоанализата и бихейвиоризма. Книгата му „Израстването на личността“ е призната за шедьовър в областта на психотерапията. Това е така, защото в нея се демистифицира тайната на психотерапевтичния процес и за пръв път открито се публикуват протоколи от терапевтичните беседи вместо интерпретации на преразказани случаи от практиката. Новаторски е и опитът на Роджърс да прилага научни методи за изследване на процеса и резултатите от психотерапията. С тях той доказва, че по-важни от експертното знание на психотерапевта са неговата искреност, безусловно приемане и емпатия към човека, потърсил психологична помощ. Това според Роджърс са „необходимите и достатъчни условия“ за разгръщане на неограничения личностен потенциал за справяне и развитие, който носи в себе си всеки един от нас. Роджърс показва, че идеите му са приложими не само в психотера­пията, но и в училището, семейството, бизнеса и политиката – във всяка социална сфера, за която израстването на личността е цел и приоритет. Книгата ще е полезна за всички, които проявяват интерес към приложната психология – в професията и в живота. Карл Ренсъм Роджърс (1902 – 1987) е влиятелен американски психолог и заедно с Ейбрахам Маслоу е основател на хуманистичния подход в психологията. Карл Роджърс е роден в Чикаго през 1902 г. Завършва висше образование през 1924 г. Защитава докторат по психология през 1932 г. Занимава се с преподавателска дейност, става професор към Университета в Охайо, след това - в Чикагския и други университети. Активно се занимава с практическа психотерапевтична дейност, особен успех има в работата си с проблемни деца. Сферата на интереси на Роджърс освен психотерапия са педагогика, междукултурна комуникация и решение на междунационални конфликти. Той разработва психотерапевтична система, която е втората по популярност, отстъпвайки място единствено на Фройд. Психотерапевтичния му подход, наричан по различни начини (недиректно консултиране, клиент-центрирана терапия и центрирана към човека терапия) е широко практикуван. Неавторитарния му подход към пациента се характеризира с либералност и толерантност. Терапията му се концентрира върху субективните или феноменологични преживявания на клиента. Смята, че хората притежават тенденция към самоактуализация, която осигурява здраве и растеж. Терапевтът действа като подпомагащ отстраняването на емоционалните блокировки или спънки към растежа и спомага за съзряването и асимилацията на нови преживявания. Умира на 4 февруари 1987 година в Сан Диего на 85-годишна възраст.