Индивидуални различия при вземане на решения

В монографията е направен опит да се даде емпирично обоснован отговор на редица дискусионни научни проблеми, свързани с индивидуалните различия при вземането на решение, чрез изграждането на цялостен концептуален модел и конструирането на специфично подбран инструментариум като предпоставка за създаването на емпирично валидизирана методология в областта на изследването на индивидуалните различия при вземането на решение. Получени са оригинални емпирични резултати, потвърждаващи, че стилът на вземане на решение не е идентичен с когнитивния стил (нито е негово подмножество, а съдържа когнитивен компонент, който не изчерпва никой от стиловете) и е свързан с психичната саморегулация, обусловена от индивидуални различия, породени от начините на задоволяване на хедонистичния мотив (регулаторния фокус и мода), потребността от контрол на възбудата (управление на стреса) и потребностите от свързаност и повишаване на самооценката. Тези резултати са предпоставка за по-нататъшно развитие на изследванията в областта на индивидуалните различия при вземането на решение, както и на самата теория за вземане на решение, защото позволяват по-пълно отчитане на индивидуалните различия и взаимодействието им с характеристиките на ситуацията и проблема, по който се взема решение. Методологическа основа на изследването е когнитивно-преживелищната теория на Сиймор Епщайн, а получените резултати и теоретични обобщения емпирично потвърждават валидността и като глобална теория за личността, която съдържа потенциала да обяснява нови научни проблеми, инкорпорирайки частни теории като мотивационната теория на Е. Тори Хигинс и социометърния механизъм на Марк Лири. Проф. Георги Карастоянов е доктор по психология от Института по психология на БАН (1994) и доктор на психологическите науки (2017). От 2003 г. досега е ръководител на катедра „Психология и лидерство” във Военна академия. Преподава в СУ “Св. Климент Охридски”, Нов български университет и Академия на МВР. Работи в областта на социалното влияние, лидерството, стреса и психологическите операции. Автор е на книгите „Стрес и военна среда” (1996), „Психологически операции” (2002), „Психология на преднамереното влияние” (2012) и „Психологичните типове по Карл Юнг и стресът” (2000) в съавторство с проф. Антоанета Христова.