Живея с Пловдив. Литературна история и критика

Първата част – „Когато Пловдив не е столица“, разказва за творците от началото на ХХ век до Втората световна война. Тук литературноисторическият подход налага синтезирани характеристики на създаденото от национално значими и по-малко известни творци, свързани с града. Включени са и три по-обемни изследвания за пловдивското битие на Николай Райнов, за създаденото от белетриста и драматурга Христо Г. Казанджиев и за редактора на списание „Детски живот“ Еню Кювлиев, автор на множество книги за подраст­ващите. Втората част – „Пловдивски поетически портрети“, съдържа характеристики на лириката на Давид Овадия, Цветан Зангов, Васил Урумов, Иван Теофилов, чиито изяви водят началото си от 50-те години на миналия век. Чрез портретирането на Александър Бандеров, Киркор Папазян, Иван Николов, Николай Заяков, Петър Анастасов, Николай Гюлев се дава представа за поетическото оживление в Пловдив от средата на 60-те години. Значимостта на постигнатото от тези автори създава плодотворна творческа атмосфера в града, стимулира изявите на талантливи поети от младата генерация през 70-те – 80-те години. Тук са проследени изявите на Тодор Чонов, Иван Странджев, Добромир Тонев. В частта „Четирима в Пловдив“ са представени свързани с града произведения на Маньо Стоянов, Асен Христофоров и Анжел Вагенщайн, а по-цялостно – създаденото от Стефан Памуков. Четвъртата част съдържа рецензии за книги на Огнян Сапарев, Иван Вълев, Йордан Велчев, Недялко Славов, Веселин Сариев, Антон Баев, Тильо Тилев. Същото се отнася и за белетристите Димитър Кирков, Йордан Костурков, Димитър Атанасов. Рецензирани са и отделни творби на Николай Кучков, Георги Райчевски, Лазар Лазаров-Мастагарков. Книгата е финансирана от Община Пловдив по Компонент 4 „Книги на пловдивски автори и важни за града издания“