Парменид

Диалогът „Парменид“ е несъмнено най-значимото философско произведение на Платон. Дълбочината и сериозността на съдържанието, изтънчеността на диалектическите разсъждения, дисциплинираността на аргументацията, съчетана с решителността на духовния порив към последните основания на съществуващото – всичко това превръща Платоновия диалог в едно от най-забележителните творения на европейската философия изобщо. И ако твърдението, че цялата европейска философия не е нищо друго освен коментар под линия към „Парменид“ (Е. Вилер), не е нищо повече от остроумна метафора, то ние трябва да приемем напълно сериозно думите на Лосев, че онзи, който не е разбрал Платоновия „Парменид“, не може да смята, че е изучил гръцката философия. Впрочем диалогът поставя множество проблеми пред изследователите. Ако днес вече никой не се съмнява в автентичността му, то по въпроса за датировката на това съчинение мненията са различни. Обикновено то се отнася към средата на 70-те години на IV в.пр.Хр., т.е. към „зрелия“ период на Платоновото философстване. Пла̀тон (428/427 или 424/423 – 348/347 пр. Хр.) е древногръцки философ, математик, ученик на Сократ, автор на философски диалози и основател на Атинската академия, която е първата институция за висше образование в Западния свят. Наред със своя учител Сократ и с ученика си Аристотел, Платон поставя основите на Западната философия и наука. Счита се, че за разлика от други негови съвременници, цялото творчество на Платон остава непокътнато в продължение на повече от 2400 години.Освен че е основополагаща фигура на западната наука, философия и математика, Платон често се цитира и като един от основателите на западната религията и духовност. Фридрих Ницше нарича християнството „платонизъм за хората“. Платон е новатор в областта на писмения диалог и диалектичните форми в областта на философията, които се счита, че са създадени от него. Основател е най-вероятно и на западната политическа философия, с неговите диалози „Република“ и „Закони“, осигуряващи едни от най-ранните съществуващи тълкувания на политически въпроси от философска гледна точка. Изтънчеността на Платон като писател е очевидна в неговите Сократови диалози; приписват му се трийсет и шест диалога и тринайсет писма. Литературните произведения на Платон са публикувани в няколко форми, вследствие на което съществуват различни споразумения относно названията на неговите текстове. Диалозите написани от Платон служат за преподаване на различни дисциплини включително философия, логика, етика, реторика и математика. Платон е един от най-видните представители на древногръцката философска мисъл; автор на повече от 30 философски диалога и писма, сред които и прочутият и фундаментален труд Държавата, смятан за първата утопична творба в историята. В нея Платон разглежда естеството на реда и справедливостта, поставяйки акцент върху характера на града-държава като идеал, и върху справедливия човек. Държавата се утвърдила като едно от най-влиятелните произведения във философията и политическата теория на човешката мисъл.