Ръкопис, намерен в Сарагоса

За първи път на български език се появява пълният текст на един от най-важните романи в историята на литературата – „Ръкопис, намерен в Сарагоса“ от полския граф Ян Потоцки, започнат през 1794 г., продължен, но незавършен през 1804 и най-сетне – представен в окончателната му версия през 1810 г. Големият литературовед Цветан Тодоров смята романа за „шедьовър на фантастиката“, мнозина критици сравняват Потоцки с Борхес. Преведен на всички основни езици, това е разказ, който няма да оставите преди да затворите и последната страница. Героят Алфонс ван Ворден прекарва шейсет дни в Испания, където се сблъсква с невероятни чудеса: събужда се под бесилка, двамата разбойници, висящи на нея, многократно възкръсват, люби се с прелестни принцеси от Изтока, среща се с магове, с кабалисти, със загадъчни благородници и с божествени дами. Попада в катун и остава смаян от невероятните приключения на предводителя на циганите, който се оказва свързан с най-висшите кръгове на обществото. Появяват се и двама учени-енциклопедисти, чиито теории ще променят разбиранията на героите за произхода на живота и на религиите. Очаква ви гениално произведение, сравнимо само с „Дон Кихот“ на Сервантес. Омагьосан от въздействието на романа, Пушкин започва поема, вдъхновена от него, а Адам Мицкевич признава Потоцки за един от най-великите негови съвременници. Българският превод с право може да се нарече академичен, тъй като отразява извършените от автора през годините промени и е придружен от 550 бележки, както и от аналитична студия за живота и творчеството на гениалния поляк, по чието произведение режисьорът Войчех Хас създава знаменития си едноименен филм, получил безброй награди от престижни световни кинофоруми и видян от милиони зрители. Ян Непомуцен Потоцки е известен полски писател. Роден е на 8 март 1761 година в имението Пиково край Варшава и трагично загинал на 2 декември 1815 година, когато се самоубива в имението си край Бердичев. Син е на граф Юзеф Потоцки. Писателят прекарва младините си в Женева и Лозана, където получава много добро образование. Учи във Виена военно-инженерна академия, постъпва в Малтийския орден и участва в операции на малтийската флота в Средиземно море. В този период посещава Италия и Сицилия. Проявява интерес към езотериката и мистицизма и се предполага че е бил във връзка с масонските кръгове. Участва в работата на революционния Четиригодишен Сейм, свикан във Варшава в 1788 г., наречен още сейм на Жечпосполита; служи при Александър I в руското министерство на външните работи. Ян Потоцки е един от първите славяноведи, принадлежат му 24 големи труда. Най-известното произведение на Ян Потоцки „Ръкопис, намерен в Сарагоса“ е публикувано за първи път през 1847 г. оттогава е преиздавано и превеждано на много езици. От някои литературни критици и от сюрреалистите Ян Потоцки се счита за предшественик на естетиката на фантастичното в литература. Цветан Тодоров, френският литературовед от български произход, в „Увод във фантастичната литература“ (1970) посочва Ръкописа, като пример за романите на фантастика на чудноватото и странното и го цитира често. Според изследвания на съвременни литературоведи романът е от изключително значение и поради използването от автора на многобройни форми на повествование като: разказ в разказ, философски разсъждения, либертариански идеи. Това е роман за самия роман.