Вишнево клонче. Пътешествие из бита, морала, философията и храната на японците

„Какво е истинското лице на народа, за чийто портрет чуждестранните автори най-често са използвали само две бои: или само розова, или само черна – описвайки или гейши в кимоно, или самураи, които си правят харакири?“ Във „Вишнево клонче“ Япония разцъфва в цялото си пъстро многообразие като ароматен вишнев цвят. Мирогледът на японците, самобитната им култура, хармоничната връзка с природата, философията на ритуалите им са клончета от голямото национално дърво, които от векове събуждат любопитството и подхранват въображението. Още от първите страници на тази книга познавачът на японската душа Всеволод Овчинников отваря вратата към истинската Япония и ни повежда на пътешествие от древността до съвремието, като дава отговор на многобройните въпроси, които изникват по пътя. Защо стремежът към хармония е толкова важен за японците? Защо раждането се празнува по шинтоисткия ритуал, а погребенията се извършват по будистки обреди? В какво се изразява дългът пред вишните сакура? И защо мълчанието е по-красноречиво от думите? Публикувана за първи път през 1971 г., „Вишнево клонче“ представлява необятен извор на познания за живота на японците и предлага изключителната възможност да се направи паралел между минало и настояще, между традиции и съвременност, които в Япония и до днес съжителстват в особено единство. Всеволод Овчинников е виден руски журналист и публицист. Роден в семейството на архитект, той е принуден да прекъсне средното си образование заради избухването на Втората световна война. Разпределен е към Военния университет, където изучава китайски език. През 1951 г. е назначен като кореспондент във в. „Правда“. Живее в Китай, Англия и Япония, където прекарва шест години. Кратки командировки го отвеждат и до страни като САЩ, Никарагуа, Мексико, Индонезия, Индия, Тибет. По време на 40-годишния си стаж Овчинников е многократно награждаван за творчеството си с някои от най-големите руски отличия и ордени. И до днес списва своя авторска колонка във в. „Российская газета“.