Сайлъс Марнър и Повдигнатият воал

В това томче са събрани две от най-силните произведения на английската писателка Мeри Ан Евънс (1819–1880), влязла в световната книжовна съкровищница с литературния си псевдоним Джордж Елиът. Те разкриват разностранната й белетристична дарба с размах да рисува реалистични платна на живота в провинциална Англия в зората на XIX век и с тънък психологизъм да вниква в дебрите на човешката природа с нейните странности и неведоми тайни. „Сайлъс Марнър“ (1861) е притча за преобразяващото въздействие на дълбоката човешка обич. Тъкачът Сайлъс е странник, отшелник без корени, когото местните жители възприемат като паяк, който неуморно тъче, тласкан от вътрешен инстинкт. Натрупаните жълтици нямат за него друга стойност, освен да радват душата му с блясъка си. Загубата на златото го съкрушава напълно, но едно златокосо детенце, пролазило самò в снега до дома му, ще го върне отново към живота. Драмата на Сайлъс е описана на богат социален фон. Под различни заглавия “Сайлъс Марнър“ е филмиран нееднократно и дори се смята за един от най-филмираните класически произведения. В новелата „Повдигнатият воал“ (1859) Елиът замества традиционния „всезнаещ“ разказвач с герой, надарен със свръхестествената способност да чете мислите на околните. Той не успява да проникне единствено в съзнанието на една млада жена и затова се влюбва до полуда в нея. Тази любов обаче го довежда до фатален край. Поради новаторския си заряд „Повдигнатият воал“ е най-четената творба на Джордж Елиът в края на ХХ и началото на ХХІ век. Мeри Ан Евънс (1819–1880), влязла в световната литературна съкровищница с литературния си псевдоним Джордж Елиът, е английска писателка, една от най-великите не само на Англия и не само на своето време – викторианската епоха, а на всички времена. Оставила е на поколенията седем романа, сред които „Адам Бийд“ (1859), „Мелницата на река Флос“ (1860), „Сайлъс Марнър“ (1861) и „Мидълмарч“ (1871–1872), посветени предимно на живота в провинциална Англия, описан с невероятно психологическо проникновение и реализъм. Едва ли е случайност фактът, че „Мидълмарч“ е включен в списъка на 50-те книги, които човек задължително трябва да прочете през живота си. Писателката избира за псевдоним мъжко име, за да бъде „взета на сериозно“, както пише самата тя, защото повечето викториански авторки топят перото си в сантиментална сълзливост. Но тя има още една причина да не използва името си – за да предпази личния си живот от любопитни погледи и да избегне евентуален скандал, свързан с 20-годишната ѝ връзка с женен мъж.