Орбити на социалистическото всекидневие

Политики и последици на организационния обхват на масите, отнемането на собствеността, формиране на непосредственото обкръжение и корупцията в Народна република България. Това издание се ползва с подкрепата на Фондация „Америка за България“. На 13 февруари 1954 г. Държавно индустриално обединение „Вълнена индустрия“ се обръща с писмо до Съюза на художниците в България относно разработката на проекти за жакардови одеяла „…с фигури от сегашния бит на народа…“ На корицата е завършеният продукт. ПРЕДГОВОР I. ЧЕРВЕНАТА НИШКА НА ДНИТЕ: ОРГАНИЗАЦИОНЕН ОБХВАТ И ИНСТИТУЦИОНАЛНО ПОКРИТИЕ НА МАСИТЕ В РАННОТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ВСЕКИДНЕВИЕ 1.1. Въпросът за предходния опит: държавното мероприятие „Труд и радост“ (1941-1944 г.) и отечественофронтовското „Отдих и култура на трудещите се“ (1945-1948 г.). Кога протича превратът в непосредственото съществуване? 1.2. Професионални съюзи и обществени организации в уредбата на новото всекидневие 1.2.1. ОРПС. Продоволствено снабдяване и разпределение, жилищно настаняване и наеми, организирана почивка 1.2.2. Отечественият фронт: нарядни храни, стопанска и обществена мобилизация, подбор на надеждни елементи за строителството на народната демокрация 1.3. Продоволствено-разпределителни контингенти и категории население II. СОЦИАЛНАТА БЕЗТЕГЛОВНОСТ НА ОТНЕТИТЕ СЪСТОЯНИЯ. СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СОБСТВЕНОСТ: ФОРМИ, СЪОТНОШЕНИЯ, ИЗМЕНЕНИЯ НА ГРАНИЦИ 2.1. Скоропостижната кончина на притежанията 2.1.1. Законът за собствеността от 1951 г., Новата конституция от 1971 г. и Законът за собствеността на гражданите от 1973 г. 2.1.2. Хроники на самотека – изначалният и постоянен въпрос за безстопанствеността, нехайното отношение, злоупотребите с общонародното достояние и техните причинители, от една страна, от друга – институционалното постоянство на политическия натиск на микросоциално равнище. Последици. 2.1.3. Превращения на личното ползване и личната трудова дейност за производство на стоки и услуги. Дефицитът, качеството, „Системата за самозадоволяване“ и „Направи си сам“ III. ЗВЕЗДИ ПОСРЕД БЯЛ ДЕН. ИНСТИТУЦИИ ЗА ПРИДАВАНЕ ВСЕКИДНЕВНА НАГЛЕДНОСТ НА КОМУНИЗМА, УПРАВЛЕНИЕ НА ВЕЩНИЯ СВЯТ, ИДЕОЛОГИЧЕСКО И СОЦИАЛНО РАВНОВЕСИЕ НА ПРЕДМЕТНОТО ОБКРЪЖЕНИЕ 3.1. Ранни институции и нормативни предписания как да изглежда победният строй 3.1.1. Съюзът на художниците в България 3.1.2. Стопанският съвет на СХБ 3.1.3. Фонд за творческо подпомагане на работниците в изкуството, в частност Фонд сметка за подпомагане на художниците към Съюза на художниците в България 3.1.4. Художествени съвети 3.2. Нови структури за образно покриване на пространството и обхват на вещния свят 3.2.1. Предприятията „Културен отдих и художестве на украса“ 3.2.2. Стопанското предприятие „Реклама“ 3.2.3. Центърът за нови стоки и мода 3.3. От ЦНСМ към институционална организация и нормативно уреждане на промишлената естетика, наричана още и „дизайн“ 3.3.1. Постановление № 65 от 28 май 1963 г. на Министерския съвет на НРБ 3.3.2. Постановление № 26 от 5 август 1972 г. на ЦК на БКП и Министерския съвет 3.3.3. Държавната комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура 3.3.4. Дизайнът и социалното равновесие на вещния свят през последните десетилетия на епохата IV. ОБЩЕСТВЕНАТА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ СРЕДСТВАТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО КАТО АСОЦИАЛНА ПУСТОШ: КЪМ ВЪПРОСА ЗА КОРУПЦИЯТА У НАС ПРЕЗ КЪСНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ ЗАКЛЮЧЕНИЕ БИБЛИОГРАФИЯ СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА