Войната свърши в четвъртък

Това страхотно четиво излиза за първи път през далечната 1979 г., но във времето до днес то не е загубило безспорните си качества – бляскав стил, вълнуващ сюжет, разбиващ и най-коравосърдечните сърца, пророческата си актуалност. Можем само да се чудим защо прозренията в тази творба не са предизвикали очаквания вой на някогашните вечно бдящи литературни цербери. Неда Антонова възпроизвежда не само премълчавани дотогава, а и доскоро факти, но въвежда читателите в разтърсващи съзнанието ни подробности: поредицата от недалновидни военни решения на руския Генщаб, безкрайните боричкания за превъзходство между висшите руски чинове, безволието на Александър II, императора, който е под непрекъснат контрол на своя брат – великия княз Николай Николаевич. Тук с изненада ще научим нещо, което не го пише в учебниците ни по история – почти през цялото време на войната руският цар е бил близо до войниците си, живял е на освободената българска територия, а не е седял удобно на престола си в Петербург. И най-важното – пред нас като на филм оживява главният херой – ген. Скобелев, забележителен мъж с поразяващ ум на военен талант, непризнат дотогава, както и сложният характер на достойния му противник – Осман паша, провел образцово защитата на Плевен, до идването на ген. Тотлебен, подложил града на тотална блокада. Там започва и завършва войната. Освободителната война. В битката за Плевен се срещат двама велики пълководци и мъже: младият генерал Скобелев и Гаази Осман паша. И в палатката на всеки от двамата – по една българка. Пет месеца обсада, пет месеца щурмове на крепостта, кръвопролития, студ, смърт и любов. Накрая войната свършва, но любовта продължава: от Плевен до Петербург, от Плевен до Истанбул, от Плевен до… сетния им дъх, както това проличава от втората част на трилогията – романа „Не умирай вместо мен“. Н. Антонова