Тайнствени истории. Разкази и новели


Анотация
„Всичко, което неочаквано изменя живота ни, не е случайност. То е в самите нас и чака само външен повод за изразяване на действията си." Творчеството на Александър Грин /1880-1932/ досега е представяно като творчество за деца - един мит, който вече е развенчан. Произведенията на Грин се смятат за близки до готическия роман, а той смята себе си за символист. Сравняват го с Едгар По, Стивънсън, Набоков и Булгаков. Подбраните тук разкази и новели са един нов поглед към непризнатия приживе голям писател, към неговия необичаен и неповторим талант, и почит към свободния му дух. Александр Степанович Гриневский „Грин“ (1880-1932) е изтъкнат руски писател, известен предимно със своята романтична проза. Творчеството му е близко както до утопията, така и до жанра фентъзи, готическия роман и литературата за свръхестественото. Приживе недооценен и забраняван, сега Александър Грин е един от най-четените руски писатели. Той е създател на уникален художествен свят, населен с идеални герои, намерили своето щастие и осъществили своите блянове, отличавайки се принципно от света в произведенията на Едгар Алън По, с когото често го сравняват. Ражда се на 23 август през 1880 година, но съдбата му предопределя тежък живот. Думите го завладяват още в ученическа възраст, когато започва да пише стихове. Недолюбван от учителите си, защото ги осмива в мерена реч, трудно се задържа в едно и също училище. За да се препитава, работи на кораб като златотърсач, дървосекач, общ работник... Влиза няколко пъти в затвора, мести се от град на град в търсене на по-доброто начало. Дълго и болезнено Александър Грин търси пътя си като писател. През 1908 г. излиза първия му сборник „Шапка-невидимка” с подзаглавие „Разкази за революционери”. През 1909 г. печата „Остров Рено”. Знаменитата си „повест-феерия” „Корабът с алените платна” пише през 1916-а. Творчеството на Грин досега е представяно като творчество за деца - един мит, който вече е развенчан. Произведенията на Грин се смятат за близки до готическия роман, а той смята себе си за символист. Сравняват го с Едгар По, Стивънсън, Набоков и Булгаков. Главна тема на неговото творчество става стълкновението между свободата и несвободата, проявило се особено ярко в романите му „Блестящият свят”, „Джеси и Моргиана” (1929) и „Път за никъде” (Дорога в никуда) (1930). В резултат на това Александър Грин постепенно е отлъчен от литературата и читателите.
Добави в любими

20.00 18.20лв.


- 9%
Коментари