Превод от детски: Как да спасим децата от възрастните и обратно

„Иска ми се да бях срещнала някой като автора на тази книга, когато бях малка. Този поглед към децата, пълен със симпатия и доброжелателност, но и с познание и разбиране на истинските им мечти и нужди, докосва и привлича дълбоко. Подобно на историите, пресъздадени от Астрид Линдгрен, Ерих Кестнер, Джани Родари, Антон Чехов и другите велики терапевти на детската душа, и в „Превод от детски” не искаш да напускаш уюта на компанията на разказвача и малките герои. Като психолог имам известна представа за психологическата работа с деца. Много от нас не избират тази оᬬласт за професионално развитие. Не само заради спе¬цифика, трудност и отговорност. Не само и заради това, че обременени понякога от собствените си детски преживявания, отношенията с възрастните, методите на отглеждане и възпитание, влиянието на историческия и културен контекст, инстинктивно избягваме обширното потапяне в преживяването на детството, което изисква тази професия. Челната среща с детското и родителското безсилие не е в капацитета на всеки един психолог, особено ако в личната му история има много непреработени травми. Изборът за работа с деца е призвание, но и приключение, за което се изискват героични качества като смелост, сърце и изключително добра подготовка, защото се носи отговорност за бъдещето. Димитрина Проданова ни въвлича в това приключение. В „Превод от детски” откриваме една щедра на психологически ресурси страна, пълна с рефлексии, полезно обяснени теории и изследвания, личен и клиничен опит, насоки, препоръки, прекрасен илюстративен материал, великолепна поезия и най-вече проследяваме историите на малките герои, техните борби, драми и епични победи и прозрения. В света сме на всичко, което вълнува прорастващия човек. Посланието е: „Справянето е възможно” и то не с борба за надмощие, контрол и сила, а с опознаване и разбиране, уважение и партниране, свързване с детето, общуване, обмен и партньорство. Понякога разрешенията на дадени проблеми изглеждат прости, особено за изкушените в психоанализата. Тогава се сещам за Бръсначът на Окам и за най-простото възможно обяснение, което върши работа, е вероятно най-вярното. Както и за принципа, преди всичко да не се вреди. Една от асоциациите ми за „Превод от детски” е тази с приказките, в които някой чудодеен дар дава на притежателя си способността да разбира езика на природата, на животните, птиците, растенията. Изведнъж се отключва и преоткрива онова скрито знание, което е постоянно около нас, но е загадка и едва с разкодирането на езика на някого сме в състояние да установим с него пълноценна връзка. „Превод от детски” ни помага да си създадем този дар. Нека споделим това преоткриване на детето в нас и на възрастния в детето. „ Лора Белчева -психотерапевт