67 сутрини

Не ми се беше случвало, но се случи... Отначало ме беше обзела паниката от отлитащото време.... И от там – неистовото желание да успея да изкажа всичко, което до сега съм пропуснал да споделя... Случи се в ранна есенна сутрин, когато едва се развиделяваше.... Продължи в тъмните зимни часове от 4 до 7... Не беше навик, а необходимост... Пишех тези стихотворения някак на един дъх... И бързах да ги споделя във фейсбук... И чаках с нетърпение отзивите на моите приятели по страница.... И извън нея... Оказа се, че те всяка сутрин ги чакат и настояват да не спирам... Не спрях... А се опитвах да спра. И така... 67 сутрини! Сега вече наистина съм изрекъл достатъчно и е време да събера всичките стихотворения на едно място... Ето ги! В тази книжка...