Оксиморон (нечовешки роман)

Романът се нарича „Оксиморон". Подзаглавието е „нечовешки роман". Това също е оксиморон. (Каква точно е тази стилистична фигура, ще прочетете в книгата. Ако не четете книгата, обяснението го има в Уикипедия.) Оксиморон е, защото романите се пишат за хората. Дори романът да е за кон, муха, слон или куче, той няма да се чете от кон, муха, слон или куче, а от хора. Тоест - всеки роман е човешки. А този - не. Този е за компромисите. Които превръщат човека в нещо друго. В нещо странно. Проектирано, генно-модифицирано и мултиплицирано. В Хектор - това е героят на романа. Кой е Хектор? Един компромис. През живота си направих доста компромиси. Дори ги разделях, според случая: на малки и големи, на съществени и несъществени, на революционни и еволюционни, на допустими и недопустими. Гюстав Флобер бил казал: „Мадам Бовари - това съм аз". Без да съм Флобер, ще кажа като него: „Хектор - това понякога съм аз". А вие? Михаил Вешим