Думи извън сцената

Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш. Любен Гройс Константин Илиев не е съдник. Повтарям – за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Както тоя велик доктор, той следи симптомите, регистрира процесите на болестта, търси съпротивителните сили на организма и… може би… се старае да им помогне с някоя от противоотровите на изкуството. (…) Трудно се правят констатации от неговите анализите някак закономерно са все изпреварващи; процесите в живота все още зреят, а той вече е налучкал тяхната болезнена първопричина. (…) Константин Илиев цял живот пише едно произведение – дълго произведение с „продължение“ – и то е, както при повечето сериозни писатели, човешката комедия на времето, в което живеем. Леон Даниел … Автобиографиите на личности като Константин Илиев са повече от интересни. Те са форма на отговор на въпроса какво свидетелство ще оставят „тези, на които времето дари дали щастливата, дали нещастна, но със сигурност уникална възможност да населяват не някоя въображаема, а една, колкото това и да противоречи на етимологията на понятието, „реална Утопия“. Проф. Амелия Личева