Притчи, сказания, стихове

Пътуванията си Николай Рьорих описва в дневници и цикли от картини. Публикува също и поетични притчи, сказания, есета и стихове. Представяме ви неговият свят в специално подбрани текстове, цитати и двайсет стихотворения. Николай Рьорих (1874-1947) e руски художник, мистик, мислител и мечтател. През 1917 г. напуска Русия. Живее няколко години в САЩ, а от 1924 до 1928 г. е на експедиция в Индия, като обикаля и Сибир, Алтай, Монголия и Тибет. Прави етнографски проучвания, събира редки ръкописи и фолклорни материали. Занимава го мечтата за съществуването на тайнствената, легендарна страна Шамбала някъде в Хималаите, извор на познание и мъдрост. От 1935 г. нататък живее сред вълшебствата на любимата си Индия, където след смъртта си е изгорен на клада според местните обичаи. Още от времето на Петър I представители на рода Рьорих заемат високи военни и административни постове в Русия. Бащата на Н. Рьорих – Константин Фьодорович, е известен нотариус и обществен деец. Майка му, Мария Василиевна Калашникова, произхожда от род на търговци. Сред приятелите на семейство Рьорих са видни учени и творци като Дмитрий Менделеев, историка Николай Костоваров, художника Михаил Микешин, лекаря и археолога Лев Ивановски и др. От малък Николай Рьорих се интересува от живопис, история и археология, като особено много го привлича културното наследство на Изтока. След като през 1893 г. завършва гимназията на Карл Маем, Николай Рьорих постъпва едновременно в Юридическия факултет на Петербургския университет и в Императорската художествена академия. От 1895 посещава занятия при знаменития художник Архип Куинджи. По това време Рьорих общува с известни фигури в руската култура – Владимир Стасов, Иля Репин, Николай Римски-Корсаков, Дмитрий Григорович, Сергей Дягилев. Още като студент е приет за член на Руското археологическо дружество. Провежда многобройни разкопки в Петербургска, Псковска, Новгородска, Тверска, Ярославска и Смоленска губерния.