Някога, някога... Дневници, I част. 23 юни 1956 - 31 януари 1959

Недялко Йорданов очертава един нов и неочакван път към себе си, като издава в трилогия своите съкровени ученически и студентски дневници. Първата книга събира пълния текст на три тетрадки на 16-19-годишния тогава младеж с най-интимните му мисли и чудесните му ранни творби. Нито едно от двете не звучи по младежки наивно, напротив – разкрива се един завършен и силен характер на човек, който знае какво иска и как си представя живота: "Как ми се иска да стана известен поет, как страшно ми се иска, – споделя той. – Чувствам толкова много сили за това. Това е била мечтата ми от седемгодишна възраст." Авторът ни пренася като с машина на времето в средата на ХХ век и този филм съвсем не е черно-бял. Героите, емоциите, случките са толкова наситени, пъстри, болезнени или щастливи, че всичко се оцветява от искреността на прекрасните чисти момчешки думи, написани с таланта на големия творец. Срещаме Недялко Йорданов като единайсетокласник в бургаското Трето смесено училище, където се ражда първата му голяма любов, която го вълнува дълго. Виждаме отношенията на обич и доверие в семейството му, специалната връзка с неговата любима учителка, която му помага в премеждията на израстването. Разбираме за трудни житейски решения – дали да избере амбициозното дипломатическо поприще, или да остане верен на себе си, на литературата и на своята крилата поетична муза. „Моят дневник е искрен и откровен и това е най-важното“ – е написала ръката на момчето Недялко Йорданов. За него той е „прецизно и подробно огледало на човешките преживявания, без никакво лъжливо отражение!“. Много от стихотворенията, които са се родили на страниците на този дневник, не са били публикувани до сега и за пръв път ще стигнат до читателите.