Попиващият ум

„Попиващият ум“ е една от най-известните книги, написани от д-р Мария Монтесори. Тук тя анализира физическите и психологическите аспекти в развитието на детето през най-важния период от живота му. През този период детето постига координация на движенията, усвоява езика и започва да общува. Д-р Монтесори разглежда етапите, през които преминава социалното развитие на детето и приносът му към обществото. Ще научите как детето постига самодисциплина и каква е ролята на учителя. Обърнато е внимание и на значението на грешките и тяхното поправяне, както и върху влиянието на препятствията върху детското развитие. Разгледани са и трите нива на послушание при детето. В книгата е отделено специално внимание на формирането на характера, изграждането на навици и поведение, които оставят следи за цял живот. Представени са и уникалните умствени способности на детето, които му позволяват да изгради и твърдо установи, в рамките само на няколко години, всички характеристики на човешката личност. Мария Монтесори е родена на 31 август 1870 г. в гр. Киаравале, провинция Анкона. Нейното семейство се премества в Рим през 1875 г. С напредъка в образованието си, тя започва да разчупва бариерите, които ограничават кариерното развитие на жените. При завършването си, родителите й я окуражават да се насочи към кариера на преподавател, една от малкото професии, достъпни за жените по онова време, но тя е решена да влезе в училище по медицина и да стане лекар. Баща й се противопоставя на тази насока – училищата по медицина по това време са изцяло запазени за мъже и първоначално директорът на училището отказва да приеме Мария. През 1890 Мария Монтесори е приета в Университета в Рим, за да учи физика, математика и естествени науки и получава дипломата си две години по-късно. Накрая Мария Монтесори е приета във Факултета по медицина, а на 26 годишна възраст получава докторска титла и става една от първите в света жени, които получават степен по медицина. Тя веднага е наета на работа в прилежащата към университета болница Сан Джовани. От 1896 до 1911, за почти 15 години, д-р Монтесори практикува медицина. През ноември 1896 г., д-р Мария Монтесори прибавя към портфолиото си и работата си като асистент- хирург в болница Санто Спирито в Рим. Голяма част от работата й там е свързана с бедните и по-конкретно с техните деца. Като доктор, тя се отличава с начина, по който се грижи за пациентите си, като освен, че диагностицира и лекува болестите им, тя се грижи и за това те да са на топло и да са добре нахранени. По време на професионалния й контакт с децата, Мария Монтесори започва да се интересува от образованието в ранна детска и на 6 януари 1907 г. основава първата “Casa dei Bambini“ („Къща на децата“), която се превръща в нейната „Педагогическа лаборатория“. Следва период на интензивни изследвания и забележителни резултати. До есента на 1908 г. са основани пет къщи на децата – четири в Рим и една в Милано. Децата в тези къщи бележат забележителен прогрес и много скоро деца на пет години започват да пишат и четат. Новината за новия подход на д-р Монтесори се разпространява бързо и започват да пристигат посетители, които искат сами да видят как тя постига такива резултати. В рамките на една година италианоговорящата част на Швейцария започва да трансформира детските си градини в къщи на децата и тогава започва разпространението на новия педагогически подход. През 1909 г., историческата й книга, със заглавие на английски „Методът Монтесори“ е публикувана в Италия. Книгата е базирана на записките по време на първия й обучителен курс, проведен през същата година и е преведен в Съединените щати през 1912 г., достигайки второ място в списъка с бестселъри на научна тематика в САЩ. Скоро след това книгата е преведена на 20 различни езика и оказва огромно влияние в областта на образованието. 1913 е една незабравима година, тъй като тогава Мария Монтесори изнася първия си международен курс от лекции и посещава Съединените щати. През 1916 г. се появява още една епохална книга от д-р Мария Монтесори – „Напредналият Монтесори метод “. При завръщането си от САЩ през 1917 г., тя се установява в Барселона, Испания. През 1919 посещава Англия, където открива Международния обучителен курс в Лондон. Работата й се разпростира не само в Европа, но и е била подета в Доминионите и е приета в Индия и Южна Америка. Международната Монтесори асоциация (A.M.I.) е основана през 1929 г. През 1949 г. д-р Мария Монтесори получава първата от трите си номинации за Нобелова награда (1949, 1950 и 1951). Книгата й „Попиващият ум“, базирана на лекции, изнесени в Индия, е публикувана през същата година. Последната й публична изява е в Лондон през 1951 г., когато тя присъства на 9-ия Международен Монтесори конгрес. На 6 май 1952 г., в Нордвейк ан Зее, Холандия, тя умира в компанията на сина си Марио, на когото завещава като наследството своята работа. Като принцип, а и на практика д-р Монтесори предлага силна надежда, че човечеството ще може да изгради мира и напредъка в света върху най-силната основа, а именно свободното и демократично образование на децата на света.