Книга за Китай

Надали съществува друга земя, която да е вълнувала въображението на пътешественици и летописци по-натрапчивo от забуления в чаени листа Китай. Воден от неутолимото си любопитство, в средата на ХХ век през портите на Поднебесното царство преминава и самият Валери Петров, а резултатът е разказ от кръв и плът, присъщ на малцина майстори на пътеписа. Органично съчетавайки минало и съвремие, „Книга за Китай“ разкрива както хилядолетната история, религия, култура и изкуство на страната, така и политическите превратности и скоростната индустриализация, белязали новото й време. Пъстрата хроника е деликатно нюансирана с лични анекдоти и афоризми, чиито образи напомнят рисунка с туш на изкусен живописец. Удивителна е способността на Валери Петров да изразява скритата поезия на ежедневието само с няколко пестеливи и точни щриха – полуразрушената пагода редом с новостроящия се фабричен комин, танцуващия по тъмната повърхност на езерото лотосов лист, отрудената старица, привела се над фъстъковия храст. Постепенно заглъхваме в пустотата на Гоби, отнасят ни пулсиращият неон на Шанхай и пенливата снага на Янцзъ. Докато накрая не потънем в своеобразна медитация на сетивата, забравяйки суетата, дребнотемията, дори и самите себе си. Настоящото издание на този рядък и малко познат пътепис излиза без редакторска намеса, за да се запази неповторимата му автентичност. Валери Петров (1920-2014) е класик на съвременната българска литература. През 1944 г. завършва медицина в СУ „Св. Климент Охридски“ и за кратко практикува във Военна болница и в Рилския манастир. През есента на същата година започва работа в Радио София и впоследствие се включва във втората фаза на войната срещу нацистка Германия като военен кореспондент за в. „Фронтовак“. След края на войната участва в основаването на в. „Стършел“, където е заместник главен редактор. През годините е бил редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“, аташе по печата и културата в българската легация в Рим и народен представител в Седмото Велико народно събрание. Превежда произведения на световно значими писатели като Шекспир, Гьоте, Джани Родари и Ръдиард Киплинг. Носител е на множество отличия за постижения в областта на литературата, театъра и киното, включително литературната награда на Министерството на просветата за 1987 г., наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос (2006 г.) и на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за цялостен принос към духовността на българското общество (2007 г.). През 2013 г. е удостоен с Гражданската награда на Европейския парламент.